Почернено беше селото днеска. От рано биеше клепалото на черквата, дето се сбираха хората, за да изпратят с литургия Хаджи Ивановия син. Млад левент беше Гроздан, тамън направи осемнайсет години. Знаеше момчето четмо и писмо, скоро го гласеше баща му да го отмени малко от сметките, дето правеше покрай търговията си. Ама не му било писано на Грозданчо да види повече от тоз живот. Пък и то туй живот ли беше в тез мрачни години!
Вчера като беше спрял тоз проливен септемврийски дъжд, дечурлигата на чорбаджи Стоян бяха отишли да си играят нещо в гората. И по едно време се върнаха разплакани всички при баща си и му рекоха, че умрял човек има край големия дънер, дето се сбираха да правят разни детски дивотии. Хукна чорбаджията да види що става и тогаз намери Хаджи Ивановия син проснат в мократа трева. През корема беше пронизано тялото му и алена локва прегръщаше трупа му. Прекръсти се три пъти чорбаджи Стоян и грабна на ръце младото момче. А каква ярост забушува в него, само той си знаеше! Ощ ...