Лара Хедония
"... Чукам на вратата на камъка:
- аз съм - отвори..."
Вислава Шимборска
Не успявам да се справя с този портрет и се завързвам в собственото си безсилие. Нищо не се получава. Лицето е същото, очите са същите, чертите - същите, но нещо не достига. Виждам я във въображението си, виждам я в сънищата си, виждам я скитаща между звездите - една пееща меланхолия, но когато застана пред платното излиза съвсем друго - вяла и безлична работа. Отново и отново започвам от нулата. Пробвам различни варианти и експериментирам. Нищо.
Музиката също не се получава. Чувам я насън, чувам я в мълчанията на камъните, чувам я в бездните от тъга, в капчуците и в паузите след пристъпа на вятъра, но не мога да я възпроизведа. Губя се в апорията на собствената си невъзможност. Търся я и не я намирам - безсилието ме смазва.
Не се получава и стихът. Липсват думи, липсва полет и въображение - гаснещ метеор - една бледа сянка се влачи в сивотата на своето постоянство. Липсите се трупат и мълчат - усещам ...