Легенда за магиите на Земята

     - Дядо, дядо, разкажи ми приказка!
     - Сега ли? Вече е късно. Трябва да си лягаш.
     - Нее... Моля те!
     - А обещаваш ли след това веднага да заспиш?
     - Да, да, да!
     - Добре. Ти знаеш какво е любов, нали?
     - Да.
     - Но се обзалагам, че не знаеш откъде я имаме – усмихна се дядото.
     - Не, кажи.
     - Добре, слушай:
     Едно време, преди много, много години, още когато хората вярвали в много богове и на земята царяло щастие, хората разполагали с всичката магия на света. Повечето неща, които можели да правят боговете, ги можели и хората. Те летели, пътували във времето... дори вадели зайци от шапките си... И така, дълги години богове и хора живеели в хармония. Доспа ли ти се?
     - Не, не, разказвай.
     - Добре. И така... всички живеели в хармония, докато един ден не се появил един лош човек, който започнал да злоупотребява прекалено много с всичката тази магия. Той започнал непрекъснато да лети само с боговете и да иска да живее с тях, започнал да хвърля мълнии по другите хора, а по едно време си казал: „Защо ние трябва да се подчиняваме на боговете, след като имаме същите сили като техните? Защо те трябва да командват нас? Защо ние да не командваме тях?“
     Боговете много се ядосали на този човек и го наказали. След тази случка те си мислели, че всичко е наред и продължили да си живеят по старому. Но идеите на лошия човек се разпространили и сред другите хора. Те все повече и повече започнали да си мислят, че той е прав. Така всички хора започнали да използват магиите за лоши неща. Боговете били много търпеливи, но накрая страшно много им се разсърдили.

     И така, един ден всички богове се събрали да решат дали да отнемат магията на хората. Един от тях предложил, все пак, да им оставят една, а останалата да си я вземат, защото, въпреки всичко, боговете много обичали хората. Другите се съгласили, но сега останал въпросът коя магия да им оставят. Един казал:
    „Да им оставим летенето.“
    „Не – казал друг – те са умни, ще си намерят и друг начин да летят. Да
им оставим мълниите.“
    „Не – намесил се трети – не им трябват още оръжия, те и без това ще си
направят други, много по-страшни и опасни.“
    Така боговете спорили три дни и три нощи, докато накрая не се обадил най-младият от тях:
    „Ами да им оставим тогава любовта?“
    „Любовта?“ – учудили се останалите. Ами да, какъв по-хубав дар от любовта? Тя била най-нежната и най-чистата магия на света. И така, боговете отнели магиите от хората, но се съгласили да им оставят само една.
    И до днес ние, хората си измисляме разни приказки, в които има много магии, но всъщност не знаем, че притежаваме най-чистата от тях – магията на любовта.
    Хареса ли ти приказката? Сега ще заспиваш ли?
    - Да, много ми хареса. Разкажи още една.
    - Не, вече трябва да спиш. Утре ще ти разкажа друга.
    - Обещаваш ли?
    - Обещавам – усмихна се дядото и зави детето.