Запя нощната си песен в натежелите от мрак клони славеят, совата посипа праха на сънищата от сивите си криле, изплетоха прилепи тънката паяжина на слепите пътища на сърцата и тогава от бездната на времето дочух гласа на Разказвача на приказки. Разказвача на приказки с коси по-бели от забравата и глас като шепота на подземен извор.
ЛЕГЕНДА ЗА ЗВЯРА
Нека ви разкажа за Звяра от непристъпните черни гори. Ужасният Звяр от сърцето на нощта. Звярът, от който от незапомнени времена се боят предците ни. Който ни следи от недокоснатите кътчета на сърцата. От паметта на времето. Звярът с кожа по-бяла от сняг и нежна като листец на горска теменуга. Звярът със златни, дълги като водите на извора коси, разресвани от вейките на гората.Нека ви разкажа и за времето, когато пеперуди отнасяха въздишките на влюбените девойки до сърцата на техните възлюблени, черните пера на гарвана предвещаваха злочестия път и хората чуваха гласа на гората.
Венци изплитаха слънчевите лъчи в косите на Звяра в онези дни, а ...