Леко шантава история
И за нея се сетих.
Навремето на телевизора гледахме новините, прогноза за утре и филми. Отделно сериалите. Детски - „Фюри“, „Ласи“, „Робин Худ“, „Вилхелм Тел“… За възрастни – най-напред „С пагоните на дявола“, „На всеки километър“, сетне като пристигна „ Изаура“…
Абе, седи и зяпа народът. То друго забавление няма. Освен от скука да отидеш и помааш с мотиката в двора. Или бабите излязат на припек с клюките си…
Но понякога идваха от Софето големи хора. Важни. Та управата събираше народа на мегдана – да им каже нещо големецът.
И в Бяла Слатина – лесно начало: „Скъпи белослатенчени…“. В Кнежа също: „Драги кнежанчене…“.
Ама ненавсякъде названията на жителите са леснопроизносими.
В село Попица /ударението на И, не на О/ дошъл виден деец. Казали му къде е и той започнал: „ Уважаеми попичАни, попичАнки и малки попичЕта…“
Смях…
Ми – народно мръсно съзнание над подсъзнанието…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
