Тя се появи в нашия живот малко след 10-ти ноември 1989-то лето господне. Явяваше се единствената жива роднина на мъжа на сестрата на майка ми. Чувала бях за нея, но преди това я споменаваха много предпазливо, защото беше опасно да имаш роднини избягали на запад. Може да се каже, че дори не я искаха. Наличието ù представляваше спънка в кариерата на чичо ми.
Но след 10-ти ноември ситуацията претърпя пълен обрат. Оказа се, че леля Марче съвсем не е забравила роднините си.
Тя беше една австрийска пенсионерка, работила цял живот като секретарка. Но пенсията ù в пъти превишаваше пенсиите на българските пенсионери, а и на трудещите се българи. Изведнъж се оказа, че семейството на сестрата на майка ми има богата роднина. При това щедра. Тя не се завърна в България с празни ръце. Отрупа ги с подаръци, водеше ги на екскурзии из страната, плащаше им сметките. Покани ги в Австрия на нейни разноски. Освен това светкавично си върна един апартамент в центъра на София, който и бяха отнели след като н ...