С бай Миле се запознахме преди години във Франция. Кротък, смирен човечец, родом от едно Видинско село. Беше един такъв сух, дребничък и говореше едно така тихичко, все едно душа няма. А иначе работяга, не се оплакваше от нищо и на драго сърце помагаше на който с каквото може. Ама тая пуста далечна страна все си го плашеше, все чужда си му оставаше, а и езика доста го затрудняваше. А нали си беше и срамлив, та и десетте приказки, които знаеше, рядко употребяваше.
Един ден бай Миле рече, че ще прави и жената французойка- то заеми, смети, то той тук сам, тя там сама… абе решили заедно да работят. Все ни е разправял, че жената къщовница, работна- ще се задържи. Пък и квартирата му щеше да побере двама човека, не беше лукс, но си имаше всичко необходимо. Случи се да отида с него да посрещнем благоверната. Тя пристигаше в петък към четири след обяд. Обяснено ѝ беше, че сме на работа до пет, така че ще почака на гарата.
В уречения ден, аз и бай Миле тръгнахме да посрещаме съпругата. Не бяхме ...