Ленивата мома (Съвременен вариант)
Имало едно време една жена и един мъж. Имало ги е едно време, има ги и днес. Те си имали само една дъщеря и тя била толкова глезена, че нищо не й се отказвало.
- Ало, мамо, купи ми нов лак. Този не ми подхожда на блузката.
- Ало, тате, донеси ми пица за обяд. Вкъщи няма нищо за ядене.
(Връщат се майката и бащата)
Б. - Ето, чедо, хапни си! Я виж, как си отслабнала!
М. - Виж, дъще, купих ти два лака. Мисля, че този ще ти подхожда.
Така минавали дните. Те задоволявали всички нейни капризи. Но дошло време момата да се омъжи. Отишъл един момък да я иска за жена.
Момък: - Добър ден! Харесал съм вашето момиче и искам да се оженя за него. Ще ми разрешите ли?
Б. - Добре си намислил, синко, но нашето момиче е много галено. Свикнала е да й се изпълняват всички прищевки. Ето, вчера поиска нов телефон и аз й го купих.
М. - Тя е много нежна и не е научена да върши домакинска работа.
Момък: - Това не е пречка. И аз няма да я карам нищо да работи
Б. - Щом е така, Бог да ви благослови!
(Момъкът повежда девойката)
Завел я момъкът у дома си. Цяла вечер гледали телевизия. Никой не приготвил нещо за ядене. Легнали си гладни. На сутринта станал момъкът да върви на работа.
Момък: - Слушай, телефонче, да не стоиш цял ден пред телевизора, а да вземеш да сготвиш и да почистиш къщата!
Почти към обяд се събудила и девойката. Протегнала се, огледала се - няма нищо за ядене.
- Ей, телефон, чу ли какво ти поръча мъжът ми! Захващай се за работа!
Но телефонът си стоял безучастен на масата.
- Кое ли копче да натисна, че да ме разбере?
(Прибира се мъжът)
- Добър вечер. Да знаеш как съм гладен! Какво сготви телефонът?
- Нищо! Колко пъти му казвах, но той не помръдва.
- Така ли? Ще го науча аз него!
(Хвърля телефона на земята)
- Ах! Сега как ще се обаждам на мама?
- Утре ще ти купя нов. Не се тревожи!
Но на другия ден той наистина й купил нов телефон. Когато тръгвал на работа, отново поръчал:
- Ей, телефонче, ако и ти не сготвиш и не почистиш, лошо ти се пише!
Станала пак девойката към обяд. Протегнала се.
- Хайде, телефонче, започвай да готвиш. Ще се върне мъжът ми и тебе ще изхвърли. А колко си хубав! Жал ми е за тебе.
Но телефонът не помръдвал. Няколко пъти му повторила, но той не чувал. Накрая взела, че се разшетала.
Вечерта се върнал мъжът и още от вратата се провикнал:
- Е, телефонче, сготви ли, че умирам от глад?
- Цял ден му повтарям, но той не иска и да чуе. Затова взех, че ти изпържих яйца.
- Браво, телефон! Ти си по-умен от предишния!
- Хм! Телефон, телефон... Ама ако не бях аз... ;)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милица Все права защищены
