enough (Милица)
3 46
Feb 21, 2008, 10:21 PM

Ленивата мома (Съвременен вариант)  

  Prose » Narratives
11629 2 11
2 мин reading

Имало едно време една жена и един мъж. Имало ги е едно време, има ги и днес. Те си имали само една дъщеря и тя била толкова глезена, че нищо не й се отказвало.

- Ало, мамо, купи ми нов лак. Този не ми подхожда на блузката.
- Ало, тате, донеси ми пица за обяд. Вкъщи няма нищо за ядене.

(Връщат се майката и бащата)

Б. - Ето, чедо, хапни си! Я виж, как си отслабнала!

М. - Виж, дъще, купих ти два лака. Мисля, че този ще ти подхожда.

Така минавали дните. Те задоволявали всички нейни капризи. Но дошло време момата да се омъжи. Отишъл един момък да я иска за жена.

Момък:  - Добър ден! Харесал съм вашето момиче и искам да се оженя за него. Ще ми разрешите ли?

Б. - Добре си намислил, синко, но нашето момиче е много галено. Свикнала е да й се изпълняват всички прищевки. Ето, вчера поиска нов телефон и аз й го купих.

М. - Тя е много нежна и не е научена да върши домакинска работа.

Момък: - Това не е пречка. И аз няма да я карам нищо да работи

Б. - Щом е така, Бог да ви благослови!

(Момъкът повежда девойката)

Завел я момъкът у дома си. Цяла вечер гледали телевизия. Никой не приготвил нещо за ядене. Легнали си гладни. На сутринта станал момъкът да върви на работа.

Момък: - Слушай, телефонче, да не стоиш цял ден пред телевизора, а да вземеш да сготвиш и да почистиш къщата!

Почти към обяд се събудила и девойката. Протегнала се, огледала се - няма нищо за ядене.

- Ей, телефон, чу ли какво ти поръча мъжът ми! Захващай се за работа!

Но телефонът си стоял безучастен на масата.

- Кое ли копче да натисна, че да ме разбере?

(Прибира се мъжът)

- Добър вечер. Да знаеш как съм гладен! Какво сготви телефонът?

- Нищо! Колко пъти му казвах, но той не помръдва.

- Така ли? Ще го науча аз него!

(Хвърля телефона на земята)

- Ах! Сега как ще се обаждам на мама?

- Утре ще ти купя нов. Не се тревожи!

Но на другия ден той наистина й купил нов телефон. Когато тръгвал на работа, отново поръчал:

- Ей, телефонче, ако и ти не сготвиш и не почистиш, лошо ти се пише!

Станала пак девойката към обяд. Протегнала се.

- Хайде, телефонче, започвай да готвиш. Ще се върне мъжът ми и тебе ще изхвърли. А колко си хубав! Жал ми е за тебе.

Но телефонът не помръдвал. Няколко пъти му повторила, но той не чувал. Накрая взела, че се разшетала.

Вечерта се върнал мъжът и още от вратата се провикнал:

- Е, телефонче, сготви ли, че умирам от глад?

- Цял ден му повтарям, но той не иска и да чуе. Затова взех, че ти изпържих яйца.

- Браво, телефон! Ти си по-умен от предишния!

- Хм! Телефон, телефон... Ама ако не бях аз... ;)

© Милица All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??