Лео
/ Роман /
Част пета
…
Днес съм сама на работа, шефът каза, че Лео си е взел отпуск. Чудно къде ли е отишъл? Започнах да обработвам едни анкети, но непрекъснато мислех за него? Дали не се е запилял някъде с инженерката? Не, сложно е, тя все пак е омъжена. Ако ще ходи с нея, не е необходим отпуск. Може би си има някоя? По дяволите, защо да не му звънна. Рози потърси благовиден предлог, свързан с работата им, и като намери такъв, звънна. Телефонът обаче беше изключен. Настроението ѝ падна още. След един час опита отново. Нямаше връзка. Защо ли се е изключил? Съмненията ѝ се засилиха. Дали е замесена жена? Два часа тези натрапчиви мисли се въртяха в главата ѝ и когато стана дванадесет, с удоволствие излезе навън.
На улицата спря да мисли и се загледа в минувачите – мъже, жени, облечени пъстро и различно. Трябваше да си вземе нещо за обяд и тя тръгна нагоре по улицата. Недалече имаше закусвалня – не беше кой знае каква, но все ще хапне нещо. В този момент женски глас я извика по име. Рози се обърна, към нея идваше Нели. Само тя ми трябва! Но с нищо не изрази досадата си, напротив, усмихнато поздрави. Хубавото беше, че Лео не е с нея.
–Лео, в офиса ли е? – директно попита тя.
–В отпуска е – отговорих с удоволствие.
–Да няма нещо лошо? Къде е заминал?
–И аз не знам, обадил се е само на шефа.
–Не ти ли се вижда странен Лео? Красив мъж, а няма приятелка. Да не е обратен?
Вдигнах рамене. В интерес на истината и аз си задавах подобни въпроси. Но за да приключа темата и да я подразня, само подхвърлих:
–Мъж, който не си иска, е по-зле от жена, която не дава.
Нели ме погледна изненадано, явно не очакваше да чуе от мене подобна улична простотия. Тя се засмя и след като разбра, че нищо друго няма да научи от мене, ми пожела приятен ден и продължи в нейната посока. Като се замисля, тя е доста красива – фина и изящна, както казват френско гадже. Обувчиците ѝ бяха малки и красиви, а не като моите 41 номер, и то, докато се разпуснат, си е цяло приключение.
…
Лео стигна до мястото, дупката бе затворена, бетонирана. Но защо? Може би така е по-добре. Земните хора още не са достигнали до необходимото ниво на развитие, което би им осигурило безопасно преминаване в друго измерение. Трябваше да остави земния си вид, за да може да проникне там, където искаше. Той го направи успешно. Дълго разглежда какви следи бяха оставили хората и после стигна до мястото, което го вълнуваше повече от всичко. Значи тук за пръв път неговите предци са осъществили този експеримент и са разгадали тайната на Вселената, докоснали са се до Вечността и са успели да направят най-важните за тях открития. Той поиска да се види със своите близки и черната дупка, която се отвори, го засмука и превърна в плазмата, която по най-бързия начин осъществи намеренията му.
Гравитацията е едно от най-трудните за обяснение явления. Според теорията това явление се дължи на концентрацията на материя. Материята има две проявления - вещество и енергия. Колкото повече материя има на дадено място, толкова по-силно се проявява гравитацията. Всяко вещество и енергия, доближили до черна дупка, потъват в нея. Количеството материя, според новооткрит закон, в един момент предизвиква взрив и се пораждат хиляди нови звезди и планети, нови светове. Светът на Лео бе изучил тези явления и успешно ги използваше за придвижване в пространството.
–Татко мой, прости ми, ако съм сгрешил пред теб и ми помагай в новото начинание и мисията, която изпълнявам на Земята!
Тогава усети най-истинската прегръдка и най-топлите чувства. Лео седна до своя баща и те с часове обсъждаха всичко, свързано с новия му живот. Това бяха прекрасни моменти, които ще помни завинаги. Получи безценни съвети. Искаше да остане още дълго, но времето напредваше и трябваше да се връща.
Двамата се прегърнаха отново.
–И помни, поставяй доброто над всичко, цени красотата и не забравяй Божията воля! – това беше последното, което каза баща му, и Лео отново премина през черния тунел, засмукан от черната дупка, която го върна в света на хората.
Изпита огромно облекчение. Порталът работеше. Лео доби човешкия си вид и се отправи към колата си, оставена недалече от мястото.
Колкото и да е хубаво тук, трябва да се връщам в подредения свят на хората. Толкова много искаше да види Рози. Бяха минали само два земни дни, а му се струваше цяла вечност. Май наистина съм влюбен – точно като земен човек! Вече беше осем сутринта и той трябваше да е в офиса. Ще закъснее. Липсата на сън не го безпокоеше. Той познаваше техники, които бяха непознати на земните и му даваха възможност да не спи за големи отрязъци от време и същевременно да се чувства прекрасно. Взе телефона си и го включи. Леле, колко много повиквания! Рози бе звъняла четири пъти, търсила го беше Нели, също и Иван, и шефът. Лео се замисли, ще се обади по-късно на Иван и Нели, първо трябваше да види Рози.
Мария Мустакерска - Ловеч
Димитър Мустакерски - София
© Maria Mustakerska Все права защищены