17 февр. 2009 г., 10:05

Летящата конница 

  Проза » Юмористическая
832 0 1
2 мин за четене
Напоследък Симеон Бързаков се промени до неузнаваемост. В главата му се въртеше грамаден камертон, на който тона ла чукаше върху клавишите на нервната му тъкан. Дойде времето, когато се чувстваше напълно самотен. С жена си имаха непрекъснато разминавания по отношение на интелект и мироглед. Това бавно нарушаваше вътрешното му равновесие.
Тази ведра утрин, когато всичко кипеше наоколо, той безизрасно стоеше пред отворения прозорец и вдишваше наситения с бензинови изпарения въздух. До слуха му стигаха думите като "дол... тяхната... сган... мръсна и други подобни. Нима бяха преодолели оная болест, която хората наричаха страх! Тя обикаляше като просекиня страната и молеше за милост: "Смили се, човече! Казвай на глас болката си! Не мами ближния си! Проявявай милосърдие към него!
Пред очите му изплува образа на неговия племенник, който с приятели напусна страната, т.е. прие чуждо поданство. Симеон скоро получи писмо от Канада, че се чувствал добре, но тъгувал за България.
"Скъпи ми племенник ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Все права защищены

Предложения
: ??:??