-Задачата- Без да се колебая нито миг по-вече слязох в гаража.Тъщата седеше на
едно столче и си клатеше крака заобиколена от чушки ,домати ,картофи и лук.В миг
реших как да се доближа до Нея .Бегача на синчето беше допрян до стената.Взех го
и направих завой така,че дясната ми ръка да премине бавно край главата и.Рибката
стана зелена и замря неподвижно.Усетих как часовника ми се затопли.Явно
източника ,какъвто и да беше той, беше доста силен.Изкарах колелото бавно от
гаража под очудения поглед на тъщата и подкарах бавно по шосето,като просто
въртях педалите карайки без цел и посока.Завих към пазара и се загледах по
сергиите.Черната лимузина се беше приближила неусетно до мен.Прозорецът се
отвори и видях усмихнатото лице на Велислава: -Влизай-каза ми тя. -А колелото?
-Дай го и него. Отворих вратата и напъхах бегача в просторната лимузина.Вътре
можеха да се съберат още два като него,място имаше. Настаних се до Велислава.Тя
извади една книга от чантата си и я отвори.Оказа се малък компютър.На дисплея му
имаше светещи прекъснати линии оцветени в зелено и червено. -Това са вероятните
излъчватели на сигнала-каза ми тя и посочи зелените линии.-Едната вече
установихме . Не е тази която търсим. -Леле-измърморих аз.-При това излъчване
което даваше тъща ми май доста съм натоварен .В случая съм подложен на два
източника?Не е ли прекалено голямо това натоварване за заврянзетьовското ми
тяло? -Ти си трениран.-усмихна се Велислава.-А и нали тренираш всяка сутрин
карате-гимнастика.Особено нунджакото.То ти помага много за концентрацията. -От
къде знаете за нуджакото? –попитах очуден аз. Велислава се протегна и посочи
една малка глава на карфица,която се подаваше от яката на ризата ми.На свой ред
се засмях: -Значи ме следите през цялото време?Тогава да не забравям да си
свалям ризата преди секс,защото ще се шашнете на какви места го правим и по
колко бърз начин,защото се притесняваме тъщата да не влезе. -Секс сцените ги
изрязваме от архива-обясни ми леко изчервена тя. -Но си ги гледате-опитах се да
се пошегувам аз. -Да,но просто такава е задачата.Нужно е да си под постоянен наш
контрол. -Аха.А сега на къде? -Сега ще трябва да отпътуваш към София. -И какво
ще правя там?Имам ли определена цел за проучване? -Даже две цели-кимна с глава
Велислава.Едната е Министерството на отбраната.Там ще влезеш като компютърен
специалист по изграждане на мрежи.Ще поработиш два дена. -А другата? -Другата е
в Бояна Филм. Погледнах я очуден: -Да не би да си правите майтап с мене?Явно сте
проучили досието ми и сте разбрали влечението ми към киното. -Така е.Проучихме
досието ти и разбрахме влечението ти към киното,но не си правим майтап с
тебе.Защото две от линиите водят именно към министерството на отбраната и към
киноцентъра.В случая има идеално съчетание на полезното с приятното.А и нали ти
така обичаш? -Вярно е-съгласих се аз.-Кога тръгваме?Защото трябва да оставя
бегача в гража,че тъста ще вдигне пара ако го няма там. -Пред гаража
сме-отговори Велислава. Погледнах през стъклото-Наистина бяхме пред гаража.Видях
тъщата вътре как любопитно наднича за да разбере каква е тази лимузина и направо
се шашна като ме видя да излизам от вътре.Измъкнах бегача и го вкарах в
гаража.На влизане минах отново в опасна близост до главата и ,а рибката се
оцвети за пореден път в ярко зелено.Леле!Трябваше за в бъдеще да внимавам с този
източник на отрицателна енергия!Или поне да си сложа някаква защита против тези
лъчи.Може би някакъв талисман или муска против уроки?Трябваше да се посъветвам с
Велислава.На излизане си взех една ябълса от щайгата до стената и рибката
направо замръзна оцветявайки се в още по-ярко зелено.Побързах да напусна
радиоактивната територия и се пъхнах под защитните стени на лимузината. -Да
тръгваме -подканих Велислава. -Няма ли да се обадиш на жена си и синчето?-попита
ме тя. -Ще им звънна по телефона-отвърнах аз.Да се махаме по-бързо от тука! Тя
се засмя и даде знак на шофьора.А аз презд това време звъннах на двете си
бебчета,за да им обещая че отивам на София,но ще се върна с пари и те повече не
ме разпитваха,като чуха думата пари. Лимузината плавно потегли и заизбикаля
дупките на все още ремонтиращия се път.Може би когато се върнех от тази мисия
вече щеше да е ремонтиран.Може би. Пътят до София мина без
произшествия.неприятно впечатление правеха само наводнените територии и
угрижените лица на хората застанали до повредените си домове.Навсякъде се
виждаха строителни материали и техника,но това не помагаше да се почувстав по
добре Спряхме пред една висока новопостроена сграда в самия център на София.На
фасадата и светеше надпис “Търговия с недвижими имоти”. Погледнах въпросително
към Велислава. -Това е твоята изходна база-кимна ми тя утвърдително с глава.Тук
ще имаш екип,който ще бъде на твое разположение.В него има служители на
министерството на отброната и на вътрешните работи,които са наши доброволни
сътрудници.Те ще ти помогнат да влезеш в Министерството на Отбраната и ще те
запознаят предварително с работата,която ще трябва да извършваш .Започваш от
утре.Днес можеш да си отпочинеш и да се поразходиш. -А ти?Няма ли да останеш с
мен? -Аз ще пообиколя малко магазините,ако нямаш нищо напротив-усмихна ми се
Велислава.-За мен също е свободен ден и смятам да го оползотворя както
трябва.Само ще те помоля да не влизаш в пререкания с никой и по възможност да
избягваш всякакви словесни и физически двубои.Освен ако не ти се наложи.Ето ти
една писалка за всеки случай.Тя представлява нервно-паралитичен спрей.Задейства
се при натискане на копченцето,но я използвай само при крайна нужда. -Направо
съм като Джеймс Бонд-пошегувах се аз. -Ако това ще ти помогне да изпълниш по
добре поставената ти задача нямам нищо напротив да се вживееш в тази
роля-отвърна ми тя. -Ще видим-смигнах и аз.Ако не ми хрумне нещо друго до
тогава.Може да искам да се правя на Иван Костов. Велислава очудено ме погледна:
-Кой е пък този?.Не съм го чувала. -Попитай селските бабички и те ще ти
кажат-пошегувах се аз и се измъкнах от лимузината.Няколко преминаващи девойки ме
изгледаха преценяващо,а хората от близкото кафе на открито застанаха на щрек или
поне на мене така ми се стори.А и как не!След скорошните престрелки по улиците
на София!И за да подсиля ефекта си сложих очилата и ...махнах на едно
преминаващо наблизо такси.Вече бях решил кого ще посетя.Имах една моя виртуална
позната от интернет.Казах адреса на шофьора и се отпуснах на задната седалка.
Пъхнах писалката във вътрешния си джоб за да не би случайно да я натисна и
телефона ми звънна.Беше Велислава: -Забравих да ти кажа ,че писалката неможе да
се задейства ако не премахнеш защитата и. -И каква е тя? -Много проста.Трябва да
щракнеш три пъти бързо и тогава четвъртия е,нали ти стана ясно вече? -Да,
благодаря за съвета-казах аз и затворих.Тия жени.Сега щеше да обикаля магазините
до смрачаване.Дори ако на другия ден задачата и да беше на другия край на
света-същата като жена ми.Загледах се през прозореца.Таксито преминаваше покрай
строящите се нови отсечки на метрото.След няколко минути пристигнахме на
познатата уличка.Платих и слязох.От цяла година не бях идвал във София и малко
се пообърках.Заоглеждах се като провинциалист и явно съм привлякъл вниманието на
две мургавелки,защото мигом до мен се появи една циганка и започна да ми гадае
бъдещето. -Я какви хубави очи!Тц,тц,тц!Да знаеш хубава булка имаш ама много си я
разглезил.Я дай едно левче и ще ти кажа още нещо. -Че ти какво ми каза до
сега?-усмихнах се аз. -Дай едно левче и ще ти кажа дали ще намериш това ,за
което си дошъл в София. Внимателно погледнах циганката.Тя ми се усмихваше ,а
белите и зъби блестяха на слънцето.Внезапно погледа ми попадна на една карфица
забодена на шарената и забрадка.Беше подобна като моята.Сякаш електрически ток
премина през тялото ми.Вгледах се по-внимателно в циганката.Нямаше лъжа и
измама.Чистокръвна циганка си беше.Тя забелязя повишения ми интерес и каза нещо
на цигански на колежката си.Другата се засмя и откри също един ред много здрави
и блестящи зъби.Бяха бургуджийки,макар че не бях чувал бургуджиййки да гадаят...
-Па остави го ма,като не иска да му гледаш-каза другата .-Може човека и без нас
да го намери.И се изкиска в шепи. Циганката ,която искаше да ми гадае бъдещето
също се изкиска в шепи и като се врътна чевръсто на обутите си на босо в
маратонки “Найк”крака се загуби из навалицата.Огледах се за приятелката и, но тя
също беше изчезнала.Случилото ми се преди малко беше просто невероятно.Но
очевидната истина все повече се набиваше в главата ми.Тези циганки или поне
едната бяха изпратени да ме следят!По всяка вероятност може би от ООГ,а може би
и от тия които си правеха експерименти с мен.Щях да го узная,но как?Дали
трябваше да тръгна след тях да ги гоня в навалицата?Те явно вече бяха далеч от
тук!А и нямах проследяващо устройство.А рибката?Дали тя неможеше да изпълнява
функцията на проследяващо устройство?Погледнах към китката на ръката си.Беше
оцветена в зелено.Интересно.Значи бяха някъде наблизо?Или източника беше някъде
на близо.Много вероятности.Все пак реших да пробвам.Поех по улицата в посока на
моята интернет приятелка и влязох в съседния вход на сградата където работеше
тя.Изкачих на един дъх стъпалата и се притаих зад балкона.Така изчаках няколко
минути,но никой не се появи на стълбите след мен.Вече трябваше да излизам за да
не събудя подозрението им ако ме чакаха в навалицата отсреща.Ами ако и те имаха
подобни часовници с рибки като моята.Само щяхме да си играем на котка и
мишка.Внезапно рибката ми отново се оцвети в червено.Явно циганките или
източника се бяха отдалечили.Излязох бавно на улицата като се стремях да бъда
безгрижен и да не се озъртам постоянно.След пет минути бях при виртуалната си
приятелка.Тя много се зарадва като ме видя. -Хей какво правиш тука?Защо не ми се
обади за да се приготвя? -Изненада.-засмях се аз.-Тук съм за да проуча няколко
предложения за работа. -Браво-похвали ме тя.-Сега какво ще правиш?Да те водя
някъде?Вече е обяд. -Съгласен-казах аз,но този път аз черпя! Виртуалната ми
приятелка се засмя и тръсна немирно палавия бретон на дългата си кестенява коса:
-Да не си забогатял?-повдигна учудено вежди тя. -Може и така да се каже-хитро я
погледнах аз. -Аууууу-възкликна.-Казвай бързо и на мен ,че и аз искам да
забогатявам,ама нещо все не успявам и все не стигат парите. -И това ,ще
стане-отвърнах аз .-Много скоро,ти само гледай! -Ще се радвам многа за тебе-дари
ме с нова още по-лъчезарна усмивка Виртуалка и като ме хвана за ръката ме
повлече след себе си към някаква много добра според нея италианска пицария в
близост до офиса и. Оставих се на гостоприемството и ,а и имах време до утре
сутринта,когато трябваше да посетя офиса на ООГ или на така наречената Агенция
за недвижими имоти.Все пак на излизане не забравих да си попоглеждам часовника и
се огледах незабелязано ,но не видях никъде бургуджийките.Или бяха на безопасно
разстояние или се бяха изнесли и те в обедна почивка?J Отвън италианската
пицария беше препълнена и то предимно със студенти.Изведнъж една личност от
групичката седнала току до вратата ме загледа и аз познах в него свой
съгражданин,който се беше загубил последните години от полезрението ми и който
познавах от турнирите по Контра Страйк.Той ме изгледа изненадан,но само ми
смигна,защото според неговите първоначални впечатления ,аз явно се разхождах със
софийско гадже далеч от жена си,факт който можеше само да ме издигне в очите
му.Смигнах му и аз и оставих цялата му компания да коментират кой съм.Влязохме в
пицарията .Вътре все пак имаше две свободни места и ние седнахме до една току що
седнала двойка влюбени студенти.Поръчахме си пици и се разприказвахме.От почти
една година не се бяхме виждали и сега бързахме да наваксаме впечатленията си.
-Има нещо тайнствено около теб-погледна ме Виртуалка. Всъщност тя се казваше
Роси. -Така ли-засмях се с пълна уста аз.-И защо мислиш така? -Ами имаш пари ,а
си търсиш работа?-Нещо не се връзва? -Права си.-кимнах с глава .-Не се връзва.Но
няма как де ти кажа.Фирмата ,в която работя ме е накарала да подпиша договор за
фирмена тайна.Надявам се няма да ми се разсърдиш. Роси ме погледна и се засмя:
-Няма проблем.А и нали ти черпиш този път.Ще го преживея. -Довечера ще остане ли
време да те заведа на китайски ресторант?-погледнах я весело аз. Тя се засмя:
-Защо не!-И без това днес нямам особено много работа. -Супер-измлясках аз и в
същия миг телефона ми звънна.-Извинявай,казах и доближих слушалката до ухото
си.-Да. Беше капитана.Бил се появил нов още по силен източник на сигнала.Но вече
се намирал извън България.Ето защо ,ако утре не съм се натъкнел на нещо съм
отлитал с първия самолет за...Португалия.И по точно град Томар.Излъчването
идвало от района на някакъв средновековен замък останал от времето на ордена на
рицарите Темплиери. Роси ме гледаше заинтригувана.Оставих телефона в джоба на
дънковото си яке и я попитах: -Летяла ли си със самолет? -Не.Защо? -Може да ми
се наложи,а никога не съм летял.Винаги ,когато се е налагало съм се отказвал
,защото не раздават парашути на пътниците. Тя се засмя: -Сериозно ли говориш?
-Напълно сериозно-отвърнах.-Ако утре не си свърша работата както трябва и
отлитам за Португалия. -Каква е тази фирма за която работиш?.-Нещо много
съмнителна ми изглежда.Да не си се хванал с ромския барон,за който ми говореше
пролетта,че те искал за шофьор?! -Не,но ....няма как да ти кажа.Съжалявам. Роси
ме изгледа внимателно и махна с ръка: -Няма ,не бой се.Ние везните не се сърдим
лесно.А и да се разсърдим бързо ни минава. Засмях се доволен: -Тогава съм
спокоен.И ще изпълня ми....задачата си както трябва....или поне предполагам че
ще я изпълня....зависи от много фактори. Тя само кимна с глава и продължи да яде
пицата си.Аз вече бях изял моята и след малко платих сметката.Един път и аз да
платя.JСтанахме и излязохме от пицарията.Пред нея беше спряла позната ми
лимузина .Подсвирнах тихичко.Бреййй!Тия били много бързи! -Ще се връщаш ли в
офиса-попитах моята виртуална приятелка. Тя ме гледаше очудено.След това обърна
погледа си към лимузината: -Това да не е превоза ти? -Временно-отвърнах ,но
обикновено вървя пеша или с бегача на малкия. -Започваш да ми ставаш
съмнителен-каза ми Роси с леко развълнуван глас.-Внимавай да не се намесиш
където не трябва.По –добре с малко пари, отколкото.... -Да,да,ще внимавам.Не се
безпокой-отвърнах и аз като и стиснах ръката.-Извинавай,че не те целувам,ама има
един от моя град пред хицарията и като те целуна ,и после като ме види да влизам
в лимузината ,ще му дойде в повече. -Спокойно бе.Много си плашлив.Жена ти как те
е пуснала този път да дойдеш до София....А и утре ако летиш за
Португалия...Направо ще ги шашнеш.Ще те пуснат ли да отидеш твоите…бебчета? -Ами
аз и не мисля да ги питам-отвърнах и отворих вратата на лимузината.Видях вътре
Велислава,която се кискаше в шепи.На седалката до нея беше пълно със
покупки.Махнах за довиждане на Роси и влязох вътре.Погледнах към масата на
съгражданина си.Беше се вторачил към мен , а приятелката му го пигаше нещо,което
той въобще не чуваше зазяпан към колата.Плавно потеглихме а Велислава
продължаваше да се киска.Въобще го нямаше онзи тъжен поглед ,с който ми играеше
театро,когато ме”отвлече”,а после и омагьоса със триковете си. -Ало
,маце-измърморих.-какво толкова смешно съм направил? -Значи не си си губил
времето напразно,а..-Софийски мацки сваляш?Браво! -С нея се познаваме
отдавна-опитах да се оправдая аз и заразглеждах покупките -Да не мислиш да
обличаш целия фен клуб на Левски с тези дрехи? -Нещо такова-отвърна ми тя.-Само
че са за екипа ти и за пътуването до Португалия. -Значи все пак пътуване ще
има-попитах. -Да-кимна ми Велислава. -Ама трябва да си намеря и един
парашут-смутолевих аз ,усещайки как ме присвива стомаха от предстоящия полет.
-На десет хиляди метра няма да ти трябва парашут ,защото ще станеш на ледена
топка-засмя се отново тя. -А?-премигнах няколко пъти аз.-На десет хиляди метра
ли ще летим?Тогава няма нужда?Там ще ми е нужно и парно отопление. -Няма
начин-съгласи се тя със мен и двамата избухнахме във смях.Лимузината се
поклащаше плавно и ни отнисаше към Агенцията за недвижими имоти,където ми
предстоеше ,по мои предположения,да се запозная с екипа на мисията и където би
трябвало да получа съответния инструктаж за утрешната ми работа по мрежовите
сървъри на министреството на отбраната.Вече се беше стъмнило,но по улиците
грееха бляскавите неонови светлини и реклами на нощна София.А тя беше наистина
красива.Нощна София!Един плуващ във нощта, светещ град!