Имам кола. Една симпатична Дедра, толкова стара, че отдавна е време за подмяна, но толкова комфортна, удобна и спокойна за управление, че ми е жал да я сменям. Неведнъж съм си мислила, тези мои сантименти кога ли ще ме изстрелят до най-близкия автосервиз.
Имам шофьорска книжка. Мога да управлявам колата, но дотам. Никакви, ама никакви технически познания по автомобила. Питали са ме. ”Е добре , как я караш, като не знаеш двигателя къде се намира?" Тогава обикновено им разказвам и всички се смеем на двете пишман шофьорки, от които едната вдигнала предния капак да си търси двигателя, но не го открила. Другата спряла до нея и със съчувствие и предложила.
-Ами да ти дам моя. Аз имам един резервен в багажника.
Та долу-горе такъв шофьор съм и аз. Но веднъж. . . Ех, как винаги има едно ”Но веднъж”. Та тогава нещо под предния капак изтропа, изсъска и запуши. Не помня реда. Може първо да е замирисало. Разбира се изплаших се безумно. Добре, че бях сама. Ако недай боже се случи нещо, да не пострад ...