Облаци. Дим. Пушек. Вдишване. Издишване. И отново – желанието за още никотин. Затваря очи в продължително и бавно изсмукване. Пауза. А сега дълго обогатяване на пространството с цигарен дим…
Тя стои там сама. Младо момиче на четиринадесет с къса тъмно-кафява коса, боядисана отгоре и на бретона в лешниково. Облечена е с тесни дънки и бял суичер на адидас. Краката ѝ са обути в безцветен чорапогащник и черни олющени маратонки. До нея е розовата ѝ чанта. Ушите ѝ са продупчени, но са без обеци. Моливът и спиралата по очите ѝ са от вчера. Това е Лили.
Нервно тя тресе крака и се оглежда. Наоколо обаче няма никого. Тук никога никой не идва. Тук зад една изоставена, порутена къща, срещу която виси стар софийски блок. Никой не се осмелява да припари до това задънено местенце, обвито в храсти и дървета, където вечер спят бездомници.
Тя вади телефона си, за да провери часа. Вече е време. Вдишва за последно от цигарата си, гаси я в пейката и хвърля фаса на земята. Преди още да е издишала тръгва пок ...