26 июн. 2008 г., 00:11

Липсваш ми... 

  Проза » Письма
5.0 / 1
2350 0 1
В момента съм в леглото и се опитвам да заспя, но не мога. Защо ли? Не се опитвай да ми отговориш на този въпрос, защото аз знам! Тази нощ не мога да заспя, защото мисля за теб, защото не съм те виждала от толкова много време, а и няма да те видя в скоро време. При тази мисъл сърцето ми се разбива на хиляди парченца. А през деня вече я няма усмивката на онова весело момиче, няма го и замечтания поглед, няма ги и очите, изпълнени с любов и копнеж по теб... Има само очи, които не могат да сдържат сълзите си, очи, изпълнени с надежда, че ще те видят в най-скоро време!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Георгиева Все права защищены

Предложения
  • ДОМ ПРОФСОЮЗОВ. (ИСКАЛЕЧЕННЫЙ ПАРТИЕЦ) У человека этого не было половины левой руки, он её оставил у...
  • Продолжение… (глава 5) …Собрание разваливающегося колхоза длилось уже третье сутки, долгими завихрен...
  • Вача идёт Вача идёт устало, может он пять тысяч лет уже ходит, и если вокруг тысячи и миллионы людей...

Ещё произведения »