Лист от Есента
Пада...
нежно, плавно, бавно. То не е единствено, има безброй други като него, но се чувства самотно. Избрало е дълъг път, който само ще трябва да измине... Тихият вятър е негов приятел, води го напред и му показва вярната посока, ако е тръгнало по грешната. И няма да спре, докато не стигне целта си. То търси морето, за да го направи свой дом и да загине там, блъскано от белите вълни. Ще се опита морето да му стане другар. Но на морето сърцето е дълбоко на дъното... затова ще го остави да умре. Спокойно, тихо, неусетно... то вече няма да чувства, няма да се бори... просто ще лежи там, чакайки смъртта си. И ще се прероди в някое друго дърво... пътят на едно есенно листо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Все права защищены
