Лист от Есента

Sep 8, 2010, 6:05 PM

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

964 0 3

Пада...

нежно, плавно, бавно. То не е единствено, има безброй други като него, но се чувства самотно. Избрало е дълъг път, който само ще трябва да измине... Тихият вятър е негов приятел, води го напред и му показва вярната посока, ако е тръгнало по грешната. И няма да спре, докато не стигне целта си. То търси морето, за да го направи свой дом и да загине там, блъскано от белите вълни. Ще се опита морето да му стане другар. Но на морето сърцето е дълбоко на дъното... затова ще го остави да умре. Спокойно, тихо, неусетно... то вече няма да чувства, няма да се бори... просто ще лежи там, чакайки смъртта си. И ще се прероди в някое друго дърво... пътят на едно есенно листо.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valerqn (Валентин Хаджиев)

2011-01-21T20:19:58+02:00

Пишеш адски красиво
Enena (Елена Нинова)

2010-09-15T21:00:53+03:00

ТОЛКОВА МИ ХАРЕСА.
expoetic (СС П)

2010-09-08T22:32:31+03:00

Я за пръв път такова фрагментче да ми хареса,браво!
Прочетох и няколко други-бая добре,защо не се пробваш да напишеш нещо по-обемно,например разказ или приказка,може да се получи хубаво?