Филип Борисов излизаше в междучасие. Току-що бе приключил един тежък час - тест по физика и се чувстваше изцеден до капка. Толкова изцеден, че дори не си спомняше за какво се отнася теста, а нямаше и желание. Беше учил като луд и всичко бе свършило - само това имаше значение. Филип беше момче, високо около метър и седемдесет, с къса черна коса, високо чело, черни очи и прави черти на лицето, които не правеха впечатление. С други думи, човек би казал, че изглеждаше съвсем ,,нормално" - съвсем обикновено момче на седемнадесет години със синя тениска, маратонки, дънки и раница с учебници.
Той слезе по стълбите и се запъти към изходната порта на училището, наред с всички останали ученици.
Часовете бяха привършили и това беше хубаво, защото не само, че нищо не научи, а и освен това беше изпитан, наред с теста, още три пъти и то на неща, които трябваше да знае наизуст. Естествено, не ги знаеше и получи няколко слаби оценки, вариращи от две до четири. Но не му пукаше, защото бе сигурен, че не ...