Нежната лунна светлина се спускаше точно по личицето на заспалата Лора. Тишината се беше разпростряла царствено над селото. Момичето се въртеше непрекъснато в съня си. Извика и скочи в леглото си. Разтърка очи и се огледа: беше в стаята си, три посред нощ и луната, надничаща през прозореца. Отпи няколко глътки вода и легна отново. Мисълта за снощното излизане не й даваше мира. Не можеше да разбере защо Михаил се държи така с нея. Подиграва ли й се? Какъв й е той, че да се разпорежда така? Накрая реши да не мисли повече за това. Опита се да заспи, но вместо това още повече се разсънваше. Стана от леглото и отвори високия прозорец.
До тънкия лунен сърп блещукаше една ярка звезда. Лора взе стар албум снимки от полицата и седна на прозореца. Гледаше усмивките по лицата на родителите си. Това бе албум със снимки от сватбата им. Имаше безброй усмихнати лица, повечето непознати, но пияни от веселие. Накрая на албума имаше снимки на баба и дядо на почивка на Слънчев бряг. Такъв непокътнат от д ...