Червеното Пежо 407 радостно мъркаше и похапваше километрите към България.
До Солун всичко бе познато на Симона. Минахме през Кавала и за кратка почивка. Тя оглеждаше всичко с интерес, крайморския булевард с високи финикови палми, причудливите къщички накацали амфитеатрално, високите сгради от бетон, алуминий и стъкло.
- Кавала е като нашето Велико Търново само, че на море. Ще идем и там, едно време е било столицата на България и има исторически забележителности преплетени в съвремието - поясних
- А в града на вуйна ще идем ли, нали тя изпрати подаръци - попита Симона
- И там ще идем, Стара Загора, също прекрасен град - усмихнах се пленително и щипнах бузката й
Истинско посрещане в къщи на очаквани и желани гости, тя остана очарована от гостоприемството по български с богато подредена трапеза, искреност и усмивки.
А мама й подари златно синджирче с медальон и друго със златно кръстче, нали е християнка.
Симона се размекна окончателно когато ходихме на нашата вила-къща на село в Родопите ...