Ловци на любов – 5

            Червеното Пежо 407 радостно мъркаше и похапваше километрите към България.

До Солун всичко бе познато на Симона. Минахме през Кавала и за кратка почивка. Тя оглеждаше всичко с интерес, крайморския булевард с високи финикови палми, причудливите къщички накацали амфитеатрално, високите сгради от бетон, алуминий и стъкло.

- Кавала е като нашето Велико Търново само, че на море. Ще идем и там, едно време е било столицата на България и има исторически забележителности преплетени в съвремието - поясних

- А в града на вуйна ще идем ли, нали тя изпрати подаръци - попита Симона

- И там ще идем, Стара Загора,  също прекрасен град - усмихнах се пленително и щипнах бузката й

              Истинско посрещане в къщи на очаквани и желани гости, тя остана очарована от гостоприемството по български с богато подредена трапеза, искреност и усмивки.

А мама й подари златно синджирче с медальон и друго със златно кръстче, нали е християнка.

Симона се размекна окончателно когато ходихме на нашата вила-къща на село в Родопите. Зеленина, тишина, огромни борови дървета все още незасегнати от горските пожари, чист въздух. Поспираше се пред лехите с чушки, домати, краставици, снимаше с мобилния си.

На път за Търново се отбихме и в Стара Загора при родителите  на вуйна Попи за един ден, а на връщане взехме подаръчета за момченцата.

И  броените дни минаха бързо в много емоции и любов.

Раздялата с майка и татко мина с по  два реда сълзи и подсмърчане, че ще я чакат отново, поздрави за родителите й и на ''Добър път и да карате внимателно, и щом пристигнете да се обадите веднага''.

               Пежото отново пееше по познатия  обратен път.

След град Катерини в дясно се виждаше Олимп, сега спокоен, Зевс Гръмотвержец вероятно спеше някъде на сянка и никой не смееше да наруши тишината.

Спускахме се вече по панорамния път на Долината Темпи. Вляво високи отвесни скали, тук там като зелени островчета дървета, храсти. В дясно реката, виждаше се да тече бързо по каманаците в коритото си, устремена към морето.

- Знаеш ли, тук покрай реката, на другия бряг има църква, нещо като манастирче и една пещера от където блика вода...Да спрем ли, казват било магическо място, намислените желания тук, се изпълнявали - прошепнах тихичко

- Чувала съм, но не съм слизала там, разказвали са ми, че има мост над реката - плахо ми отговори - А желанията се сбъдвали ако двама искат едно и също,...ще идем нали.

Купихме по една свещ, запалихме ги и поставихме пред  нещо като олтар в една ниша.

Намокрих дясната си ръка, Симона ме последва и здраво се хванахме за ръце, вперили немигащи очи еднн в друг.

Дали си мислехме еднави неща, дали ще се изпълнят...

- Ще купя една иконка за майка ти, видях, че в заведението има

Тя само ме погледна с добродушни очи и кимна.

                През смях си разказвахме интересни моменти от гостуването, отклоняваше шеговито предложенията ми за кафе, хапване.

- О, не съм гладна и жадна, но ако съм, надявам се, че ти ще ми стигнеш да утоля глад и жажда.

               Автоматичната врата се отвори, Пежото бавничко влезе и двигателят заглъхна.

Симона се поразмърда.

- Първо да се обадя в България, после на мама, че благополучно сме пристигали и подаръците утре.

Трето, пето,... слизай бързо, че както съм  ожадняла и изгладняла, ще те почна още от тук.

Блажено се изтягахме, галехме  в захлас голите си изморени от любов тела.

- Петро, Петро, момчето ми - шепнеше тя - Колко малко му трябва на човек за да бъде щастлив.

На другия ден подарих иконката на майка й, шишета домашно  вино и ракия за баща й, а Симона не спраше да бърбори къде е ходила, какво е видяла. Вечерта бяхме на гости у вуйна, вуйчо и децата. Раздадохме им подаръците. Беше весело, защото едните говорехме на български, после обръщахме на гръцки,  с жестове с  ръце пресъздавахме нещо за по-достоверно. Децата ни зяпаха любопитно и в очакване на какъв език ще заговорим.

След месец кирио Мицо и Александрия се завърнаха от Брюксел. Тя бе наедряла и разхубавила.

Казаха , че там са направили сватбено тържество, даже намерили и православен свещеник.

В офиса на фирмата бяха отново строги и взискателни, а извън него обикновени земни хора.

Аз се включвах  като помощник на баща й при доставките на стоки за бистрото, отново правя това което ме накарат, както смехотворно се самоопределях.

След работа, и защото сме влюбени до уши със Симона, хванати за ръце се прибирахме пеша от бистрото до в къщи.

Използвахме малкото свободно време за плаж или гостуване на вуйна, вуйчо и децата.  А те се превърнаха в учители на Симона по български, а и тя бързо напредваше с езика.

- Петро - ме стресира една вечер - Ти какво си пожела тогава в пещерата към черквата...Ами станало е момчето ми, станало , но с пререждане...

Пое си дъх и докато бях още слисан продължи.

- Аз исках да се оженим и да си имаме детенце - смееше се сега тя - А то стана, бременна съм и ще се женим ли

- Наистина ли - посъвзех се - Няма значение номерацията, аз съм се объркал вероятно...Да, да, даа, искам те, по-точно искам ви, за кога да отлагаме, миличката ми тя.

Щатливи сълзички бликнаха от очите й. Захлипа радостно.

- Ще се обадя за утре в 8 часа вуйна и вуйчо да са в бистрото. Ще почерпим всички клиенти  с кафе, торта, Метакса. Цветарския магазин ще донесат по-ранко кошница с цветя и ще съобщим на всички решението си...Аз съм готов

            Сутринта уведомихме родителите на Симона, те ни подкрепиха и благословиха

Подредихме масите, нарязахме две торти, кошницата цветя отпред.

С първите клиенти дойдоха вуйна и вуйчо, всички приятно изненадани от решението ни.

Извадих кутийката с пръстенчето, която мама бе купила предвидливо и тайно ми го даде .

- Симона, скъпа Симона,...искаш ли да станеш моя жена, любов моя...

- Да Петро, искам...

- Няма да питам другите - казах сериозно - Щом тя иска, така да бъде.

Сложих пръстенчето, камъчето грейна на слънчевите лъчи.

Бурни ръкоплясания от присъстващите.  Момичетата- сервитьорки, сервираха пред всеки кафе, парче торта и чаша Метакса.

Ние със Симона се държахме за ръце, поглеждахме се щастливо.

            Тук не викат '' Горчиво '', но ние замряхме в искренна целувка.

                            ....................КРАЙ................

ПП... Войната, въоръжения конфликт, все някога ше свърши.

          Но, любовта, обичта,... НИКОГА.