Сълзата ми се превърна в хиляди, отразена в парченцата счупено гледало. Но бе само една... Свита в ъгъла стоях и се преструвах, че ми липсваш. Но бе само преструвка... Исках да стана, да си сложа грим и новата рокля, която купих за теб, но ти така и не видя, да се обадя на него, който винаги те чакаше да направиш тази последна грешка... и да изляза. Животът никога не е спирал да ме чака, аз просто вярвах, че не мога да живея без теб.
Всяка нощ с теб си повтарях, че ти си най-добрият, че ти си това, което искам, че ти си животът ми. Но не си. Аз съм жива и без теб. Жива бях и преди да те срещна, а сега – когато затворих вратата след теб – съм дори още по-жива. Усмихнах се и станах. Роклята ми висеше спокойно на закачалката, сякаш знаеше, че точно нея ще облека... Извадих и онези позабравени високи токчета, на които ти се цупеше, защото ме правеха по-висока от теб... Грим, прическа, парфюм... Бях готова. На излизане набрах номера му. Бяха нужни само три думи: „Идвам, чакай ме!” . Знаех, ...