Заобиколена съм от топлина. Цветна топлина.
И топъл цветен аромат.  Обвита съм около него.
Усещам го.  Онзи майски аромат.
На люляк. На момина сълза. На божур.
Онова бяло. Онова лилаво. И зеленото.  
Цветове, сливащи се под небесното синьо.
Огряни от нежни слънчеви лъчи.
Предвещаващи волност.  И невинност.
От онази - детската и чиста невинност.
Чувам и шум. От вода е. Стичаща се от високо.
Бурна.  И ядосана. Може би малко уплашена.
Бяга. Сякаш не желае да бъде достигната.
И не се обръща назад. 
Усещам и онзи мирис на младост.
От боровата гора е, привиква ме в обятията си.
Затварям лешниковите си очи и се появяваш ти.
По-нежен от всякога. Докосваш ме.
И се изгубваме във фантазиите ми.
Не се боя. Ти си ловец на фантазии.
Ще ги увиеш в своята паяжина.
И ще ги направиш свои.
И аз ще бъда твоя.
Може би природата крие свойте малки тайни.
Някои на високо, други пък на дълбоко,
но всички все още недокоснати от човешки стъпала
и невиждани от човешки очи. 
Аз ще разгадая тайните.
Защото искам. И мога.
И защото ти си с мен.
Мой ловец на фантазии.