Днес съм луда и утре пак ще бъда, и ще те подлудя и тебе - като аромат съм. Попивам в кожата, влизам в ума, след мен остават следи – навсякъде, от аромата. Малко е сладникав, като плод, като лято и досажда, понеже е навсякъде. Взех да нагарчам, а не мога да се спра.
Ти си нещо постоянно - какво ли? И усмихнато, и тъжно. Ти си река, пътуваш към море, а мечтаеш за планина. Събираш цялото "себе си", блъскаш се в камъните и продължаваш, пръскаш се на хиляди капчици и после ги събираш - една по една, за да си цял, а дали си същият? Понякога уморено се отпускаш по брега и после се затичваш отново, понеже искаш още, искаш пак и успяваш да си бляскав, да отразяваш светлината на слънцето. Имаш нужда от светлина, иначе ставаш тъмен и мътен, и тъжен, и бурен. Моля те, кажи, когато стигнеш морето и кажи какво е чувството, понеже аз съм само аромат и нямам плът, с която да го докосна!
А като дойде утре, утре-то е пак днес и пак съм луда, но не мога да проникна в тебе, понеже съм само аромат и се пр ...