25 дек. 2019 г., 14:45

Лунна самота

1.1K 0 0
1 мин за четене

Лунна самота

 

Жарко слънце, докосване и борба. Самотата се усеща, когато луната изгрее. Едно дихание, приятел на самотата и слънцето в пазвата е жарко. Да пътуваш и да се завръщаш в тиха нощ и докоснеш красивото лице на младостта. А живота ти превива гръбнака и те захвърля на човешкото бунище. Аз искам до кости в тебе да се впия и да забравя самотата. Сладък миг и чувства да напират с шепота на тиха песен. Стъпките в жаравата белези оставят и спомена е тъжен. И в одеждите на тъмна нощ отдъхва моя ден. Търсех подслон в тишината, но в мъждукащият хлад умираше плачът. Вятърът брулеше мечтите. Музика и стон, плач на душата и зов. Копнежа покрит от сивота и пепел. Но с какво тогава да живея. Живота тихо на пръсти си отива, но не оставяй огъня да тлее и нека не умират мечтите.

Вечна самота! Камбанен звън отеква! Обрулена душа! Пленени от една надежда! И болката гори! Самотата тръпне и розата отронва две сълзи. Ще ида аз где никой не отива, да ме огрее романтичната луна.Но какво е живота без тебе? Песента на птиците какво е? Мигът какво е ? Какво е ако усмивката не шепти ? Търсиш подслон за самотната любов. Родило се в самота, израснало босоногото момиче. И в пролет разцъфтяла с дъх на рози и на житен клас, в ръцете й метличината синя и пролетният дъжд облива самотната душа.

Лунната самота събрала в себе си танцуващата радост, шегите на вятъра и в утрото на любовта, тя оставаше самотна. В спомена на обичта, ограбеното си отива и вярата, ласките, уханията на цветята, надеждата за светъл ден било е топлина за другият.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...