15 авг. 2018 г., 07:35
31 мин за четене
* * *
Много скоро след успеха на републиканското първенство във Варна, Криси бе включена в представителната тройка на националния отбор за предстоящото световно първенство. От това световно тя се завърна със сребърни и бронзови медали. Аз, самата никога не станах гимнастичка от величината на Криси. Спечелих медали от републикански състезания, взех участие в международни срещи с така наречения младежки национален отбор, но никога не стигнах до световно. В някакъв момент загубих интереса си към гимнастиката. Напълно и безвъзвратно. След неосъществената мечта да стана балерина, това беше следващата неосъществена мечта – да стана добра гимнастичка като Криси. Или по-скоро отказ от мечта, но това няма кой знае какво значение. Две поредни неосъществени мечти? Нека си го кажем направо. Изглежда, че ставаше въпрос за момиче без късмет според установените критерии. А всеки иска да бъде успял според тези критерии. По това как сме оценявани ние заключаваме кои сме: дали сме добри, или лоши, дали ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация