От тази история изминаха повече от 15 години, но все още когато отворя старите албуми съхраняващи спомените в душата ми настъпва смут и объркване. Дори натрупания с годините житейски опит не ми дава отговор защо трябваше точно на мен да се случи всичко това.
Бях на 36 години, след поредната връзка разпаднала се в отблясъците на забързаното ежедневие. Не страдах, отношенията ни се бяха изчерпали, бяхме свързани единствено от задоволяване на физическите ни потребности, но с времето и това придоби рутинен и сив характер. Поех глътка въздух, потопих се отново в работа и бързо преодолях липсата на мъжко присъствие до себе си. Лятото се очартаваше знойно, но и непредсказуемо. Често след невъобразимите жеги през деня, в нощите за кратко се изливаше проливен дъжд и събуждаше пресъхналите вени на Земята за нов живот. Вася - най-добрата ми приятелка от детството предложи да отидем на море, само двете. Щяхме да си починем, аз да събера мислите си на спокойствие вдишвайки солената носталгичност на ...