ЧАСТ 7
Прибирам си се у дома. Релаксирам след дългия път и се явявам на работа. Цял ден съм обграден от внимание. Първо при шефовете да им благодаря за съдействието и за това, че са ме препоръчали. После на колегите, които умират от любопитство. Там докладът е пълен. От това какви са били условията и като спане и храна. Къде съм ходил. Какво съм видял. И разбира си дали не съм пернал някоя китайка.
Само дето аз си имах някой ограничения в разказването. Защото по изпроводяк на летището в Пекин, китайското девойче, което екскурзоводно ме обгрижваше ми подаде скромно подаръче. Сувенир дракон - комплимент от фирмата. На дъното на кутията имаше плик с кратко писъмце. С благодарност, че съм се доверил на непозната фирма. Както и молба да не разгласявам в България за разликата в категорията, която ми бе оферирана и тази, в която реално пребивавах. И другото, че моето отношение към тази конфиденциалност е едно от условието след осем месеца фирмата отново да ме покани на нейни разноски с цел пр ...