Векове наред лъжата се е развивала и разнообразявала. Според  изследванията на социолозите лъжата е вездесъща. Тя е станала неотделима част от живота на хората. Можем да я открием, както в междуличностните отношения, така и на всички нива на обществения живот  –  в националната и регионална политика,  в професионалните и бизнес отношения, в международните отношения и т.н.

    Свидетели сме на съвременните й проявления –  в рекламите, телефонни  измами, туроператорски фирми за екскурзии и работа в чужбина; подмяна на съставките в храните; в ежедневното поведение между съседите; семейните изневери, фалшивите медицински  бележки за отсъствията на учениците…и т.н. и т.н. Светската гледна точка е, че лъжата можем да  осъждаме морално, но не можем да оцелеем без нея.

    Относно лъжата, в нашата народопсихология има интересни интерпретации. Не зная дали  друг народ има ден на лъжата , елегантно наречен напоследък – ден на шегата. В бита ни от древността до днес лъжата е един от начините за избягване при затруднения, което я прави неотделима част от ежедневието ни. Впечатлена съм от следният факт в народния епос. Един традиционен герой – Крали Марко, без да знае, се среща с Бога, преобразен като немощен старец. В този случай ето как народът оправдава лъжата, чрез думи, които поставя в Божиите уста:

„И отсега благослов ти давам
пак да бидиш юнак над юнаци,
ама к` имат по-юнак от тебе,
не ке можиш само со юнашство
да надбиваш незнайни делии,
а повеке ни ми ке надбиваш
со хитрини и со измамванье!...*

    Мисля, че аудиторията е достатъчно интелигентна, за да не се налага да правя превод на този архаичен текст. Ясно е, че с хитрини и измами и в ежедневието и в боя, народът ни е живял векове наред.

    А когато се установява османското владичество, животът става още по-труден и по-тежък,  хитростта, лъжата и измамата стават неотменен начин за справяне с проблемите. Пак си имаме традиционен герой, за който се разказват анекдоти из всички български земи от близо 400 год. насам –  Хитър Петър. С неговите истории се разсмивахме, с тях учехме на поведение децата си, защото библейското поучение  „като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина”  Ефесяни 4:25)  са били  непознати.

    Интересни са и взаимоотношенията на лъжата с истината, които известни личности са прозрели. Ето някои от тях: „Истината понякога се потиска –  казва Сервантес,  но никога не се пречупва, тя изплува над лъжата, както маслото над водата”.  „Една лъжа, вмъкнала се между истини ги прави всичките съмнителни“ – П Буаст. „Всяко съглашение между истината и лъжата е в ущърб на истината“  Ж.Масильон. „Лъжата е въплъщение на злото”  В. Юго. „Лъжата е болест – истината  лекарство” – арабска мъдрост.

    Защо повдигаме въпроса за лъжата ? Като християни, освен от някои светски възгледи, се интересуваме  и от отношението на Божието Слово по този въпрос. А там ясно и категорично е казано, че Бог не одобрява лъжата като средство за постигане на целите в нито една от формите й и независимо от обстоятелствата. Не свидетелствай против ближния си с лъжливо свидетелство е деветата от десетте Божии заповеди. Тя забранява всякакви изяви, които са против достойнството  и доброто име на човека, независимо дали са в съд или извън него. Липсата на отделна заповед  „не лъжи”, не означава, че Бог одобрява лъжата. В Притчи 12:22 се казва: ” Лъжливите устни са мерзост Господу, а ония, които постъпват вярно, са приятни Нему“.  Защото лъжата е грях,  „а грехът като се развие ражда смърт” (Яков 1:15).

    Паул Грайс (съвременен  лингвист ) съветва, че за да се разбират хората помежду си в нормален разговор е необходимо да спазват 4 основни правила :

1. Максимум качество  –  това,  което се казва,  да бъде вярно;

2. Максимум количество –  да получат достатъчно информация;

3. Максимум отношения -- вашето говорене да съответства на това, което се разисква.

 4. Максимум етичност  –  изказванията да бъдат директни, ясни и по въпроса.

    Освен това, за да прекъснем пътя на лъжата, трябва да сме на ясно, че водим духовна борба, затова:

• Необходимо ни е добро познаване на Словото  – „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на  дявола” ( Ефесяни 6:11);
• Молитва, за откриване на нашите слаби места, недопускане на компромиси с истината;
• Изпълване със Святия Дух и себевладеене;
• Смирение  – „Отдалечи от мене измамата и лъжата; Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада“ ( Притчи 30:8);
• Дръзновението на псалмиста – „Всички Твои заповеди – всички признавам за справедливи ; всички пътища на лъжата мразя” ( Псалми 118:128) .

    Като споменахме в началото определени традиционни герои, нека споменем и един, който заслужено е намерил своята почит сред  българите с безпределната си честност,  безупречен пример за подражание – Васил Левски.

    И без да имам намерения да плаша никого, но във връзка с темата да погледнем към последните думи в Писанията –

 „А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже” (Откровение 22:15).

----------------------------------------------------------------------------------------------------

* Крали Марко изгубва силата си  1 – Бълг. народно творчество