21 июл. 2023 г., 21:03

 Льончо Канапа -Осма част 

  Проза » Рассказы
277 5 18
Произведение от няколко части « към първа част
1 мин за четене

     Френският възпитаник Стефан Обрешков трудно можеше да бъде изненадан във владеене на балканските езици и наречия,защото воюва от 1912 до 1918 година като запасен офицер-интендант.Синът Обрешко Обрешков прекъсна следването си във Франция и като младши офицер преброди с българската войска от Одрин до Дойран,където приключи войната като командир на батарея.

     Но приятното учудване на старият Обрешков дойде,когато случайно попадна на свободен  разговор между Манук(Мано) и Елен(Льончо) на турски език!По-късно Стефан Обрешков разбра и се убеди, че младият Хайлазов поназнайваше сърбохърватски,гръцки и малко албански!

     Ето,това е предимство!И г-н Обрешков сподели впечатлението си в непринуден разговор с дядо Янаки, който идваше в Пловдив, за да понаглежда внука си, докато пазаруваше от складовете на Обрешкови стока за неговата "болта"...Така наричаха тогава в общонароден изказ малките лавки,които има функции на "ширпотреба".Дядо Янаки проявяваше видима скромност и не "търтеше да хваля за щяло и нещяло" внука си, защото беше видно от дипломата на Елен Хайлазов, че владее писмено и говоримо френски език.Тези качества за лингвистичните способности на Еленко, бяха вид гаранция за бъдещ просперитет,но кой знае?Пък и следването в чужбина е привилегия за платежноспособните,а за сега дядо Янаки не се наемаше,докато един ден след двегодишен престой в кантората на Стефан Обрешков за Елен Хайлазов се отвори вратата на надеждата, че може да продължи образованието си!

     Беше 1926 година.

     Бяха изминали години на страдания,войни и бежански тегоби.

     Животът е низ от изпитания, които щом си жив, ще ги понесеш в душата си!

     Преврат,въстание,атентат и ненужни жертви на идеологии и желание за мъст и реванш...Царство България премина като в полусън през нестинарски огън!И след редовни избори,по сравнително демократичен способ властта бе спечелена от широка коалиция,начело с Андрей Ляпчев...

» следваща част...

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментара, Латинка-Златна!
  • "Животът е низ от изпитания, които щом си жив, ще ги понесеш в душата си!"
    Поздрави, Ranrozar (Стойчо Станев)!
  • Навярно...
    Ама,то употребата е стара,колкото любовта!И двете са така взаимозависими,че са като корабни въжета на живота в океана на човешките съдби!😉
  • Шири се една употреба... нещо такова ще да е, Стойчо
  • Благодаря за коментара и оценката, ИнаКалина!
    "Ширпотреба"?! Едва ли някой от младите ще я "употреби",но трябва да знаят, че има такива анахронични изрази. 🙂
  • Как всичко се променя, а хората- същите, и грижите им такива и ненужните им жертви, и нужните им надежди. Е, сега са станали по-зависими от собствените си играчки и амбиции. Ширпотреба - с две ударения, тази дума активна ли е още в разговорния език...
  • Благодаря за коментара и оценката на времето в което живеем сега и паралелно преди 100години!🤔
  • 1926. Наближава голямата икономическа криза... Да не продължавам, защото не зная до къде ще "стигне" повествованието. И аз /чакам/
  • Благодаря за коментара и оценката, Николай!
  • Чета те с интерес, Стойчо!
    Поздрави!
  • Благодаря за коментара,Георги!
  • Бурни и тежки години.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
  • Андрей Ляпчев - премиерът възродил България. Как ни липсва в момента такъв премиер. Очарован съм от твоята поредица, Стойчо!
  • И аз благодаря, Златка!
  • Ще се върна назад, за да започна да чета от началото. Благодаря!
  • Благодаря за коментара и оценката, Жени!
  • Само да кажа, че те чета, Стойчо!
Предложения
: ??:??