18 июн. 2023 г., 17:04

 Льончо Канапа 

  Проза » Рассказы
493 4 11
Произведение от няколко части
1 мин за четене

   Хубава е нашата природа по Загоре!Равно е,до де дъх ти стигне, пък после, поглеж, някоя двугърба природна даденост, същински момински бюст!

   -Тате, как се дума, ей онова бърдо? - попита Еленко, а тейко му, след мъдър размисъл го поучи миротворно, че е още дребен за похотливи мисли.

   -Ама, тате! Бате Гунко дума, че са "Момини цици", верно ли?

   Семейство Хайлазови претърпя несгодите на Балканските войни, като по време на Първата Всемирна война се надяваше, че България ще спечели и те пак ще да се върнат край Охридското езеро...

   Но, уви! Не всичко се случва по мечтите ни!

    Правителството: що можа - стори по линията на една Спогодба Кафандарис-Моллов. Българите бежанци бяха оземлени, построиха им скромни кирпичени къщи в дворове по един декар,а техните имоти в Източна и Беломорска Тракия, както и в Македония бяха заети от турски,гръцки и сръбски разселници. Големи маси население, по изконните им от векове земи, бяха преселени в границите на нови държавни владения. С няколко думи накратко - прекъсваха се родовоетнически, верски и дори; и преди всичко, емоционални състояния!

   Семейство Хайлазови, в противовес на името си,бяха работни и имотни в град Охрид, където въртяха няколко магазина за месо, риба и зеленчуци...

Имаха късмета да попаднат в  Ески Заара(Стара Загора) и със спечелените с търговия пари и злато успяха да закупят къщичка с двор,докато ги оземлиха, заедно с десетина други бежански семейства в село Тракия.

Селото отстоеше между Хасково и Стара Загора. Семейството което броеше дванадесет мина се раздели на две. Бащата на Еленко с майката и братчето му заминаха на село, а чичо му Спиридон и тетка му Смарагда с децата си останаха при дядо Янаки и баба Мария, които чакаха дните си...

 

Следва продължение...

   

    

 

 

 

 

 

» следваща част...

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за Любими, Силвия!
    За всички части дотук!
  • Благодаря за насърчението,Латинка-Златна!
  • Добро начало!
    Поздрави, Ranrozar (Стойчо Станев)!
  • Благодаря за усмивката,palenka!
  • !!!
  • Благодаря за коментара, Сенилга!
    Да се надяваме...
  • Благодаря за коментара, Георги!
    Благодаря за оценката, Младен!
    Благодаря за Любими, Елка!Благодаря за коментара, ИнаКалина!
  • Интересено начало и ми допада начина, по който описваш събитията. И аз имам прадядо Янаки.
  • С такива хълмове, на алпинизъм ме избива 🤣
    Точно краткият формат ще ме задържи да следя тук, но истината е, че ми стана и интересно за нататък...
    Поздравявам те.
  • Благодаря за коментара, Миночка!
    Изградих си един сбит и непротяжен похват,за да не оттегчавам читателите.
  • Започва добре и се надявам, че ще стане много интересно, Стойчо, но много бързо свършва. Нека са по дълги частите! Чакам продължението!
Предложения
: ??:??