Хубава е нашата природа по Загоре!Равно е,до де дъх ти стигне, пък после, поглеж, някоя двугърба природна даденост, същински момински бюст!
-Тате, как се дума, ей онова бърдо? - попита Еленко, а тейко му, след мъдър размисъл го поучи миротворно, че е още дребен за похотливи мисли.
-Ама, тате! Бате Гунко дума, че са "Момини цици", верно ли?
Семейство Хайлазови претърпя несгодите на Балканските войни, като по време на Първата Всемирна война се надяваше, че България ще спечели и те пак ще да се върнат край Охридското езеро...
Но, уви! Не всичко се случва по мечтите ни!
Правителството: що можа - стори по линията на една Спогодба Кафандарис-Моллов. Българите бежанци бяха оземлени, построиха им скромни кирпичени къщи в дворове по един декар,а техните имоти в Източна и Беломорска Тракия, както и в Македония бяха заети от турски,гръцки и сръбски разселници. Големи маси население, по изконните им от векове земи, бяха преселени в границите на нови държавни владения. С няколко думи накратко - прекъсваха се родовоетнически, верски и дори; и преди всичко, емоционални състояния!
Семейство Хайлазови, в противовес на името си,бяха работни и имотни в град Охрид, където въртяха няколко магазина за месо, риба и зеленчуци...
Имаха късмета да попаднат в Ески Заара(Стара Загора) и със спечелените с търговия пари и злато успяха да закупят къщичка с двор,докато ги оземлиха, заедно с десетина други бежански семейства в село Тракия.
Селото отстоеше между Хасково и Стара Загора. Семейството което броеше дванадесет мина се раздели на две. Бащата на Еленко с майката и братчето му заминаха на село, а чичо му Спиридон и тетка му Смарагда с децата си останаха при дядо Янаки и баба Мария, които чакаха дните си...
Следва продължение...
© Стойчо Станев Все права защищены
За всички части дотук!