А  те се скупчиха виновни на пода...

Тръгнах надолу с езиче и устни, опипвах с устни, гъделичках с езиче. Мечтаното хълмче, потърах го нежно,... и нагоре към снежните топки, ръцете ми обгръщаха полукълбата, притискаха ги нежно, тя се поразкрачи малко за устойчивост, пипнах и размачках...Албена само изохка приглушено, отново ме гледаше необяснимо, сякаш '' Знам, гледала съм на СД какво трябва да направя,... дали го очаква, кой мъж не иска такава ласка,... но, той е готов без нея. Ако го направя сега, няма ли да си помисли обратното, ...никаквица, а се прави на света вода ненапита, може би ще имам време, сега не е момента...а искам ли го, не разбира се, това е само като на кино,... искали , защото и мъжете са гледали такова кино, това не се режисира, ако идва ,идва от самосебе си...Повдига ме, носи ме нанякъде,... наистина е силен, не само да изглежда. От кога никой не ме е  носил на ръце, не помня, може би  само майка, татко, като малка. Ето и тогава обвивах ръце около врата им,... и сега този мъж, наистина вълшебник ли е...''

Продължихме с Албена любовната игра на спалнята. Беше вече по-лесно. Възбудените ни неща се намериха, утихнаха за секунда и се понесоха неконтролируеми...

Усещах само нежните й спазми, впитите в гърба  ми пръсти и тежкото й дишане, заглушавано сегиз-.тогиз от целувките ни.

Утихвахме  бавничко, пощипвах нежно  бонбонките по снежните топки, гъделичках ги с език. Тя галеше гърба ми, сякаш проверяваше за издрано или дупки от пръстите  си.

А нещата ни седяха така потръпващи...

''  Дали го направих както трябва, не преигравах ли. Нее, той ме обезоръжи с нежността си...Защо не бяга ако е свършил с любовта си. Мирише на нещо благоуспокояващо,..нее, не си спомням да е палил ароматни клечки, нямаше време за това...Нее, друг мирис е, не е на лепкава пот, няма да се пипам там, нее лепкавото  е по коремчето ми, няма да мърдам повече, ще съм притисната в него, да се залепя...

А така да ми е хубаво ''.

           И доката още се чуваше плисък на водата от банята, аз взех душ в другата баня, сложих чантата й в стаята, сешуара на видно място, застелих с нови чаршафи.

- Албена -  почуках на вратата - Чантата ти е тук, сешуар има, оправяй се спокойно, аз съм в кухнята.

Проверка за лед и узо, сложих 4 пържоли във фурната, измити домати, краставици, подредих масата по мъжки с повече чаши , чинийки, солети, фастъци.

Появи се Албена. Стори ми се ослепителна, светло кафяв дълъг панталон, кремава блуза, червило, грим и разпусната бухнала руса коса., кокетно да пристъпя с високи сандали.

Погледнах се. Не съм очаквал, аз с тениска с надпис, бермуди и да шляпам на бос крак.

- Ауу, шикозна си - не се стърпях - Очарователна...

- Така ли- смееше се тя - Ами аз съм на гости, а ти си домакина, но и така си хубав...Или не, имаш пет минути да се приведеш в ред.

Появих се в любимите си светло синя риза, светъл панталон и мокасини.

 - Госпожице, извиняайте но нямам цветя, вие ме изненадахте приятно,... но мога да опитам вкуса на червилото ви.

Замряхме така в неподправена  целувка.

            А вечерята мина много суперско. Вече бяхме по-естествени. След преживяното преди малко се чувствахме и по-близки, разказвахме си вече само смехории от живота ни.

И после  с много настроение  се любихме ненаситно.

Кога ли е изкочило слънцето и си играе между листата на лимоновите дървета пред прозорците. Видяло е четири голи ходила, рамене,... и заспали в унес уморени от любов разнополови същества.

Не смеех да мръдна за да не разбудя Албена.

- Спокойно, и аз не спя - шепнеше тя - Наспах се бързо,... гака е тихо и спокойно при теб.

Ходилцето й закачливо тръгна нагоре по крака ми, ръчичката й тръгна надолу да го посрещне.

И колко  му трябва на един  здрав мъж,... това е достатъчно, нали.

Замятахме се отново като риби в рибарска щайга, докато се укротят на сухото...

 Бързо минават броените дни и   часове. Мдаа, винаги трябва да има един трезвен сред опиянените от любов.

- Петьо, утре сме на работа, да си тръгвам. Благодаря за чудните часове - с лека носталгия започна Албена - Извинявай, че те занимавах с мои минали неща, и че направих първата крачка...

- Моля, моля, Албена не се обвинявай, винаги си добре дошла. И на мен ми беше приятно, просто неусетно минаха тези дни. Права си, на работа сме,...и от нас самите зависи  всичко занапред.

               Идваше в събота след работа веднага у нас, приготви вечеря, сервира, приказки как е минала седмицата ни. После много любов. В неделя сутрин се изнизвах за разнос на вестници, чакаше ме вкусен обяд, после много любов и следобедна дрямка.

Беше събота около обяд, когато Албена ми позвъни.

- Петьо, къде си

- В къщи - машинално казах и се огледах, не съм си точно в къщи, де - А ти...

- Слушай сега, знаеш ли Статмо Ларисис ,подминаваш, по булеварда напред виждаш парк, сядаш там и ме чакаш в 15 часа, отиваме в апартамента ми,... не взимай  нищо.

И докато попитам и да повтори правилно ли съм разбрал затвори. Женска му работа.

Седях на перилата отвън, заоглеждах се, е минавал съм от тук хиляди пъти, о тук по моему няма жилищни сгради, само магазини, офиси, по булеварда автобусни и тролейбусни спирки. Оттегчих се, загледах се в две мравки, хванали слънчогледова люспа и я дърпат на различни страни,... ами като в живота де, всеки дърпа чергата към себе си.

- Еха, или ти си подранил, или аз закъснях - тупна ме по рамото Албена - Хайде тръгваме, може да ти се стори далечко, но за мен не е. По уличката, прекосяваме ЖПлинията, има пешеходен подлез и след малко сме на моята улица.

Хванахме се  за ръце, а можеше и да заподскачаме, улицата и подлеза бяха безлюдни.

Пресякохме паркче, това харесвам на Атина, безброя малки паркчета, чисти, поддържани, с табелка ''Забранено за кучета '', а защо няма '' Не гази тревата ''.

- Ето тук живея, над магазините - засмя се тя

Огледах се. Еднотипни кооперации из   така наречените работнически квартали, отдолу магазини, работилнички, малки офисчета, кафенета, а на един или два етажа жилищата. Ами както навсякъде по света е било, всички услуги да са близо до работниците. Я, а дали е имало работници, не са ли всички гърци само началници. После са застроявали новите квартали, далеч от шумотевицата, по крайбрежието или планините наоколо и вече живеят в новите си жилища.

              Албена отвори широко входната врата на апартамента си.

- Заповядай Петьо. Не е голямо, но си е мое и на мен ми харесва - усмихна се тя - Имам и тераса с кът за кафе и почивки,...имам, но остава ли свободно време и за това.

- О, браво - възкликнах след първите впечатления  - Подредено и с вкус.

- И тук важат същите правила, както и у вас, обувките и миенето на ръцете - опита се да бъде строга, но се разсмя - И отрупана маса в холчето с чашки, чинийки, бутилки. Добре дошъл в моя дом,Петьо

Пийнахме, тя въздъхна дълбоко, погледна ме и тихичко започна.

- Както и за всички, първоначалният стрес е голям, чужда страна, чужд език, намиране на работа, квартира, познато ти е... Мобилизирах се, връщане назад няма, и от домашна прислужница, през гледане на стари хора, до почистване на офиси и сгради. Фирмата за почистване, където работя и сега, почистваше новостроящи се жилища, готово за продажба или нанасяне. Плащат добре.

Постепенно се насочиха и към почистване на жилища обявени за продажба втора ръка. Подучих за сумата на този апартамент, устройваше ме цената, големината, но не ми достигаха 5 хиляди евро. Собственичката на фирмата ми ги даде, с условие да ми удържа по 1000 евро на месец от заплатата.

Бях щастлива. Имах си мое жилище, не усетих как върнах дължимата сума. Освежих всичко, имаше си вградени гардиероби, шкафове, дообзаведох с необходимото, и поканих майка и татко. Милите те, едва не припаднаха от радост, сега всяка отпуска ми гостуват. 

- А спалнята ти, окована ли е с пирони да не мърда - прихнах да се смея - Аз моята предварително я стегнах за такова изпитание и не се оставих да ме изненадаш

- Нее, иска ти се - прихна и тя в смях - Имам по-добра идея, утре нали рано си с вестниците, предлагам да идем у вас и да пренощуваме, ако можем де, ти отиваш на работа, после отново идваме тук, нали има два или три дни някакви празници.

- Как, как, че не разбрах - не спирах да се смея - Пренощуваме ако можем,... ами какво чакаме. А за всичко си абсолютно права да вървим. Тъкмо ще науча автобусите до апартамента ти, а сега само една целувка заради жилището ти,...обещавам, няма да се заиграваме.

                 И  потънахме в блага едноминутна целувка...

следва....