Ако познавахте Анна и Владимир, нямаше да се учудите, че умовете им не са на една вълна. Тази вечер, например, докато танцуваха на годежното ѝ парти, Владимир си мислеше за вълци, а пък Анна – за дефиниции. Сами разбирате, че подобно връзка не би просъществувала за повече от песен време. Може би затова вече около десет години Анна се съгласяваше с него, само когато я покани на танц.
Вълци. Мисълта за вълците го занимаваше от време на време, но не можа да си обясни защо именно в този момент изскочи в ума му. Като я видя такава – с кок, с права рокля, с тези високи обувки, внезапно си спомни за първия път, когато се срещнаха. Тогава тя беше едва седемнадесетгодишна, косата ѝ къдрава и разпиляна, въпреки опитите ѝ да я изправя; дрехите – широка блуза и дънки; движенията – ясни и категорични като възгледите ѝ. Всяка вечер се измъкваше и заедно с къдравата си коса и всичко розово, което носеше (и по себе си, и в себе си) отиваше при него. "Никой не ме видя. Измъкнах се от моите". Тогава тя ...