Любов като тяхната

Ако познавахте Анна и Владимир, нямаше да се учудите, че умовете им не са на една вълна. Тази вечер, например, докато танцуваха на годежното ѝ парти, Владимир си мислеше за вълци, а пък Анна – за дефиниции. Сами разбирате, че подобно връзка не би просъществувала за повече от песен време. Може би затова вече около десет години Анна се съгласяваше с него, само когато я покани на танц.

Вълци. Мисълта за вълците го занимаваше от време на време, но не можа да си обясни защо именно в този момент изскочи в ума му. Като я видя такава – с кок, с права рокля, с тези високи обувки, внезапно си спомни за първия път, когато се срещнаха. Тогава тя беше едва седемнадесетгодишна, косата ѝ къдрава и разпиляна, въпреки опитите ѝ да я изправя; дрехите – широка блуза и дънки; движенията – ясни и категорични като възгледите ѝ. Всяка вечер се измъкваше и заедно с къдравата си коса и всичко розово, което носеше (и по себе си, и в себе си) отиваше при него. "Никой не ме видя. Измъкнах се от моите". Тогава тя разгорещено обясняваше колко жалка е всъщност Анна Каренина и излагаше теориите си, че тя не отишла на гарата, за да се самоубие, а от сантименталност, защото там за пръв път срещнала Вронски. Онова момиче с се бе стопило в тази сдържана млада дама. На която предстоеше сватба. А казват, че вълкът козината си мени, но нрава...

Анна пък мислеше за дефиниции. С кого танцува, например, ако случайно я попитат. Това познат ли е? Не, не е. А приятел може ли да го нарече. Пак не е съвсем точно. Тя съвсем оглуша за музиката, докато си припомняше различни случки с Владимир, с цел да може ясно и обосновано да отговори, пък макар и само на себе си, с кого точно танцува.
В една майска вечер, когато тя все още изправяше косата си, а той тепърва търсеше истинското си призвание, те се запознаха. Няколко вечери по-късно, когато един нахалник не я оставяше на мира, а пък Владимир я изпрати до тях, станаха повече от познати. На една пейка, на която си говориха докато изгрее слънцето, станаха изповедници. Два дни по-късно, когато майка ѝ се оплака, че излизала тайно, той поклати глава и каза, че лично видял как си тръгва с приятелите си, станаха съюзници. Докато веднъж се подиграваха на една от обожателките му и съчиняваха есемеси, които да ѝ изпрати, се превърнаха в съучастници. Когато обаче тя поиска точна дефиниция на това, което бяха, изведнъж се превърнаха във врагове. Някъде тогава прецениха, че умовете им не работят на една вълна. Тя обичаше дефиниции, той – вълци. Минути по-късно, когато той се обърна и тръгна към изхода, тя продължаваше да търси отговор.
* * *

Владимир стоеше в колата и размишляваше за вълци. Дали не го привличаха, точно както влакът е привличал Анна Каренина? Чудно как хората се променят.
Вратата на колата се отвори и вътре влезе засмяната Анна.
– Никой не ме видя. Измъкнах се от моите.
Владимир се усмихна. Прекрасно е как хората не се променят!