Любов моя
Любов моя,
реших да ти напиша тези редове, за да разбереш истинското ми сърце,
с което заспивам всяка вечер, когато теб те няма до мен, а празнотата в него е толкова голяма...
Липсваш ми във всеки един миг, в който дишам сам и в който единственото нещо, което ме крепи да живея, е мисълта за теб - така красива, нежна и далечна...
И ме галиш с толкова любов. А как се смееш истински - с цялата си душа.
Божествена си.
Но всичко е само насън. В сутрините отново се събуждам тъжен и сам.
И как те мечтая отново...
Готов съм на безразсъдни неща единствено за теб, но кой ще ги види...
Толкова е тъмно в този тунел, в който се движа, а ми трябваш само ти - нищо друго.
Нужна си ми.
Достатъчна си ми, но не си излишна с нищо. Само с липсата си.
Дали ще доживея деня, в който ще те видя, в който ще те имам и в който ще те докосвам истински.
И в който ще чуя, че ти липсвам поне малко...
Любов моя, сърце мое, живот мой...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Илиев Все права защищены
