30 июн. 2019 г., 11:16
7 мин за четене
Студена красота. Вледеняваща белота и сив простор. Пейзаж от оголени самотно изкривили се крайпътни дървета, чиито клони трепереха от мразовития дъх на зимния вятър.
Адски студ си беше. А и колата бе стара, но парното все още вършеше добра работа. И все пак,…все пак време му беше да си купи по-нова. Имаше пари. Достатъчно, за едно много добро съществуване. Печелеше и още, но вече не работеше така, както преди, а само за удоволствие. Беше добър в работата си, а откакто навсякъде имаше достъп до интернет, не беше пречка да работи и от дома си. Всъщност не пребиваваше често в града, в малката семейна къща оставена му от неговите родители. Всяко посещение там го натъжаваше и му припомняше колко всъщност беше самотен. Да, имаше приятели и няколко роднини, но…Не се разбираше много с братовчедите си. Леля му си отиде от този свят преди година и това беше и причината да се прибере в родната си страна. Преди кракът му стъпваше само веднъж годишно. Изтърпяваше всичко най-много до седмица, а след ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация