21 июн. 2022 г., 09:15

Любовен полъх

1.3K 0 1

В неделя вечер Мария се прибра от почивка. Стовари набързо тежкия багаж пред вратата вкъщи и потегли веднага на разходка. 

Покрай центъра мина за по-пряко да види своят баща. Срещата им мина гладко. Обаче преди да се прибере, покрай централна поща забеляза един млад мъж с черна униформа. Висок и красив. Тя настръхна. Спря да диша за миг и неусетно се спря на едно място и го зяпаше. Наслаждаваше му се всецяло и нищо друго не желаеше да зърне освен него.

 На следващият ден след срещата й с нейната добра приятелка, отново на същото място го засече и желаеше да мине покрай него. Тя тогава разбра, че е от общинска полиция, която пази района от предстоящите събития, където ще се проведат тепърва. Беше седнал и не изпускаше поглед от телефона. Пишеше бързо като писаща машина и от време на време пускаше лукави усмивки. Кой знае коя жена желае да я омае за една вечер. Но Мария знаеше това и на всяко негово действие, дума, поглед, му се наслаждаваше, колкото и да са били глупави, го определяше като цар и намираше начин да оправдае неговите постъпки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yoana Stamatova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно започва!
    Чакам продължението!

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...