разказът е с Първа награда  на лит. конкурс "Бианка Габровска" 2020г.

ЛЮБОВТА  НА  КЛОУНА

Беше зареяла поглед през прозореца, но мислите й се врязваха в сърцето и боляха. Толкова боляха, че не можеше да се поеме дъх. Тестът за бременност беше положителен. Отдавна разбра, че той няма да се разведе, но се страхуваше да не й вземе детето – жена му не можеше да забременее. Нямаше друг избор. Трябваше да замине. Отдавна мислеше да го направи, но страхът пред неизвестното я спираше. Преди половин година приятелката й замина за Австрия и често се чуваха. Вчера й се обади за трудното положение, в което се намираше, и днес сутринта получи от нея добри новини – за бременните неомъжени жени имаше много социални придобивки.

И така Рена се реши. Немският език от гимназията сега ще послужи. Беше й много мъчно, че ще остави майка си, но не можеше да й каже нищо. Страхуваше се, че Кирил ще се опита да изтръгне всяка информация за нея.

Милата й майчица... Каза й, че заминава за столицата за работа и когато се уреди, ще я повика. Приготви малък куфар с най-необходимото. Утре рано сутринта щеше да тръгне.

Усети ласкавата ръка на майка си и сладкия й глас:

– Хайде, Рени, скоро ще съмне, мама. Ставай да закусиш.
Стана, облече се, изми се и седна да закусва. Майка й даваше наставления, а тя механично кимаше с глава. Изпрати я до пътната врата, прегърна я, целуна я, прекръсти я.

– Бог да те пази и да помага, миличката ми. Да се обаждаш редовно.

Рена  притисна здраво майка си, целуна я и бързо и без да се обръща, тръгна към автобусната спирка.

Зазоряваше се и ароматът на подранилите кестени се носеше из сънливите улици. С всеки свой дъх тя попиваше нежното ухание на белите цветчета, за да го скъта дълбоко в душата си.

***

Измина една година, пълна и с много тъга, но и с много радост. Когато пристигна в Баден, приятелката й вече беше приготвила всички необходими документи за легално пребиваване. И не само това: с перфектния си немски веднага постъпи на работа в преводаческо бюро, където остана до времето на майчинство. Разказа на майка си за всичко и я помоли да дойде при нея. И се събраха щастливи.

Синът й се роди здрав.

Всичко щеше да е наред, ако майка й не беше се разболяла тежко.

Парите намаляха с изтичането на отпуска по майчинство и трябваше да търси работа. И тогава започнаха трудностите. Фактът, че има малко дете, затваряше всяка врата. До предния ден.

Рена все още не можеше да осъзнае всичко, което се случи.

Видя  съобщение, че се търси клоун за вечерно  шоу. Някак по инерция, без да таи големи надежди, влезе и попита. Насочиха я към мениджъра. Беше мъж на средна възраст.

– Заповядайте, седнете. По какъв въпрос?

– За мястото на клоун.

Той я погледна някак странно, но в следващия миг весели пламъчета заиграха в очите му. И за нейна изненада на чист български я попита:

– Защо искаш да си клоун?

В първия миг тя се изненада, погледна го и внезапно заговори… за детството си… за баба си, библиотекарката, която събираше всички артисти у дома... за последната любов на възрастната жена, клоуна Боби, който научи малкото момиче да играе.

Когато замълча човекът я погледна изпитателно:

– Ролята е за мъж. Мислиш ли, че можеш да се справиш? Ако си готова, ще ти помогна. Помисли тази вечер и ако решиш, обади ми се утре по телефона. Не идвай отново тук. Ще се срещнем навън и ще обсъдим всичко.

Цяла нощ не можа да заспи. Чак сутринта, при първите отблясъци на зората, реши. Обади се по телефона и тръгна към определеното за среща място.

Рена беше средна на ръст, но слаба. Единственото, което подчертаваше женствеността й, бяха красивите й гърди и пищните дълги, къдрави коси.

– Разбираш, че трябва да си отрежеш косата, нали? А колкото за гърдите, ще имаш специална гримьорка, която ще се погрижи за това. Зад сградата има малко помещение с отделен вход. Ще пристигаш по-рано там да те приготвят. Има таен вход, по който ще влизаш незабелязано в гримьорната на шоуто. Довечера ще дойдеш на представлението, но само да погледаш. Ето и сценария за теб и другия клоун. Двама сте. Ще си подхождате.

Той се засмя весело и подаде папката.

–  Ако не се притесняваш и влезеш в ролята си, ще ти е много приятно да работиш при нас. Хайде, до утре вечер.

Когато се прибра у дома, каза на майка си, че е намерила работа, но не обясни подробности. И на приятелката си не каза всичко. Реши да остави за по-късно. Вечерта отиде на представлението. Клоуните бяха много добри, особено по-мъжественият. Не знаеше с кого ще играе, а и нямаше никакво значение за нея.

На следващата сутрин си отряза косата. Фризьорката се ужаси от желанието й, но я подстрига с модерна „мъжка” прическа, както беше пожелала.

Така започваше новият период от живота й.

Отиваше с час по-рано. Оглеждаше се и се шмугваше като сянка през задния вход под стълбището. Там вече чакаше гримьорката и умело я превръщаше в дребен млад клоун. Широките дрехи прикриваха тялото й. Голямата шапка почти покриваше челото и засенчваше очите.

Бързо научи основните реплики, но Теди (другият клоун) беше  опитен и импровизациите, които правеше, бяха разнообразни. Беше истинско изпитание да „влезе” в тях и искрено се радваше, че успяваше.

Дните й бяха запълнени с детето, майка й, следобед понякога идваше и приятелката й с гаджето, а вечерите – шоуто. Всички я приеха свойски, сякаш беше една от тях. Понякога я закачаха за гладкото й лице, но тя бе обяснила, че има заболяване на имунната система и за това няма косми. Повярваха веднага. Теди се отнасяше с нея като с по-малък брат. Помагаше й, обучаваше я. Беше изключително интелигентен, мил, много жизнерадостен, но и много красив мъж. Атлетичното му тяло не личеше през клоунските дрехи, но с дънките и оная синьо-зелена риза с цвета на очите му…

Момичета от шоуто постоянно търсеха вниманието му, но Рена не беше забелязала да им отвръща.

Теди имаше свой номер в края на шоуто и Рена използваше това, за да слезе в гримьорната и да се преоблече. Ако не беше свършил номерът, влизаше в залата и гледаше.Смееше се от сърце въпреки, че знаеше сценария. Теди всеки път прибавяше нещо от себе си, изненадващо и интересно, и тя се възхищаваше на таланта му. Той беше роден за клоун. Харесваше го, но нищо повече – просто колега.

Но онази нощ го сънува. Събуди се плувнала в пот, изненадана и леко изплашена. Седна в леглото и през съзнанието й прелитаха най-различни моменти, които бавно, но неизменно се бяха трупали в сърцето й: как я хваща за ръка, как я прегръща през раменете и я притиска със смях до гърдите си. Да, той я приемаше за брат, но топлината от тялото му караше пулсът и да препуска...

Тази нощ, Рена осъзна, че е влюбена в Теди. И това я изплаши. Даваше си сметка, че това е безнадеждна любов. Реши да остави съдбата да каже думата си.

Лятото дойде. Градът се напълни с туристи и разходките с малкия й син бяха прекрасни. Майка й често ги придружаваше и тримата се забавляваха чудесно в парка. Работата й на клоун беше добре платена и животът им беше лек и приятен.

Днес пак тръгна към парка с детето, но краката й някак неусетно я поведоха към сградата на театъра. Малко преди да стигне, видя Теди да излиза заедно с една брюнетка. Беше млада, висока и... Боже, бюстът й беше като катедрала. Смееха се. Ръката му небрежно беше обгърнала раменете й.

Рени се разтрепери, но успя да се овладее и се обърна към близката витрина. Видя отражението им, чу веселото им бъбрене. Беше се изпотила от напрежение.

Изчака да отминат и се обърна след тях. Гледа ги, докато се изгубиха сред навалицата. Синът й махаше с ръчички на гълъбите и нещо им говореше. Тя му се усмихна, обърна количката и унило тръгна към дома си.

Не помнеше как отмина вечерта. Видя същата жена да стои в една от ложите и Теди няколко пъти я заговори. Не беше по сценарий. Тя се смееше весело и звънкият й смях се открояваше сред другите. Сърцето на Рена се свиваше и на два пъти тя забрави да поеме репликите му. Теди я погледна въпросително и тя се опомни. В антракта я попита какво става с разтревожен глас. Тя се извини и смотолеви нещо, което и сама не разбра.

Цяла нощ се въртя в леглото, но едва на разсъмване взе решение и заспа спокойно.

Беше началото на лятото. Дните бяха приятно топли, а нощите – с ласкав южняк, приканваха за споделяне. Театърът беше доста странна постройка. Състоеше се от две сгради, слепени една за друга. Старата пазеше духа на готическия век, затова я бяха съхранили. Новата, построена като фасада, беше модерна. Двете бяха свързани с вътрешни старинни стълби, които рядко се използваха. Гардеробната, в която се обличаше Рена, беше в старата сграда и никой освен тя, гримьорката и мениджърът не знаеха за това. Рена използваше тези стълби, за да влезе в театъра. На третия етаж в новата сграда имаше стаи, в които живееха някои от артистите. Теди също живееше там.

Рена беше решила – тази нощ ще осъществи плана си.

Изчака да завърши шоуто. Теди имаше самостоятелен номер в края на програмата и тя използваше това да се притаи зад някоя колона и да го гледа. Тази вечер не го направи. Слезе в гримьорната, съблече се, изтри грима и влезе в малката баня. Изкъпа се добре, намаза се с боди крема с аромат на гардения и остана доста време гола, за да попие в кожата й. Мислите й летяха шеметно, преплетени с представата за онова, което щеше да се случи. Сърцето й биеше ускорено и една сладка нега замайваше главата й. Не усети как преминаха двата часа след полунощ. Навсякъде бе тихо и Рена разбра, че времето бе настъпило. Облече халата, който бе донесла, върху голото си тяло, обу меките пантофки и внимателно тръгна по стълбите. Пред вратата към етажа спря и се ослуша. Беше съвсем тихо. Отвори я и пристъпи в коридора, облян в мека, приглушена светлина. Предната вечер бе идвала до тук и знаеше разположението на стаите. Не беше сигурна дали Теди заключва вратата през нощта, но имаше малка надежда да е отключена. Внимателно натисна дръжката и за нейна радост се оказа отключено. Полека отвори, колкото да се промуши. Щорите не бяха пуснати и в стаята се провираше неоновата светлина от близката рекламна табела. Теди спеше по гръб, разтворил ръце и крака. Леката завивка беше отметната и красивото му голо тяло с бронзов загар се открояваше на белия чаршаф. Капчици пот бяха избили по гърдите му и няколко стояха като перли върху малкото кестеняви косми.

Рена плъзна поглед по бедрата, чиито мускули леко трепнаха, сякаш усетиха присъствието й. Не издържа да гледа повече. Отиде до прозореца и свали щорите. Стана тъмно, но тя знаеше каквото й беше необходимо. Приближи леглото, свали халата и прокара леко пръсти по гърдите му. Кожата му реагира, косъмчетата се изправиха и капките пот се търкулнаха. Тя се наведе и плъзна устни, започвайки от корема му и отивайки нагоре. Тялото му полека се събуждаше. Изненадата беше за миг, после ръцете му я сграбчиха и танца на телата започна. Беше огнен, опияняващ...

Докато Теди се опомняше, тя стана от леглото, облече набързо халата и излезе. Вратите от стаята и на стълбището бяха една до друга. Рена предвидливо беше взела ключа. Заключи и бързешком заслиза. Облече се в гримьорната и по тихите празни улици се прибра.

***

Сърцето му биеше като лудо. Не беше сигурен сън ли е, или действителност. Само свалените щори свидетелстваха, че тя е била тук. Истинска. Не беше изживявал нищо подобно. Никога не беше имал такава жена, въпреки многото му приключения. Жените сами го завладяваха по различни начини, но по този начин му беше за пръв път.
Коя ли ще е? Прекара през ума си момичетата от шоуто, с които все още не беше се любил, но никоя не му се стори достатъчно... вълшебна?

Влезе в банята и се изкъпа, без да спира да мисли за преживяното. Легна и заспа с решението утре да ги огледа всички. Осъзна, че жената не искаше да бъде позната, но този факт още повече засили любопитството му.

На следващата вечер огледа внимателно всички момичета от шоуто. Прегръщаше ги през рамо, щипваше ги небрежно по дупетата, уж случайно докосваше гърдите, но никоя не му приличаше на весталката, която го посети.

В него се загнезди надеждата, че през нощта тя пак ще дойде. Когато се прибра, спусна щорите, легна и зачака. Така осъмна. Беше силно разочарован. Целият му ден беше сив. Вечерта игра малко неспокойно и се наложи другият клоун на два пъти да му подхвърли реплика. Нещо, което никога в кариерата му не беше се случвало.

Нощ след нощ преминаваше и надеждата му се топеше като сняг.

Тази нощ реши да не чака. Изкъпа се и си легна, без да спусне щорите.
Събуди се от топлината, която се разливаше по тялото му, запалена от устните й. Прегърна я и се сля с нея. Втурна се в огъня й, готов да изгори докрай. Омаломощен, той се обърна по гръб, успокоявайки лудия бяг на сърцето си. В този момент тя стана и докато той се опомни, вече я нямаше.

Щорите отново бяха спуснати. Стана бързешком, наметна халата и излезе в коридора. Не се чуваше никакъв звук. Всички спяха. Прибра се, изкъпа се и легна. Главата му жужеше като кошер с пчели. Мислите се лутаха хаотично и нищо не беше в състояние да ги подреди. Сутринта, когато отиде да вдигне щорите, видя бял лист, оставен на прозореца.

„Ще идвам, когато реша. Ако се опиташ да ме спреш, повече няма да ме видиш.“

Разбра, че трябва да търси друг начин да разгадае коя е тази мистериозна млада жена. Все трябваше да има начин.

Така животът му продължи с работа и с надеждата, че през нощта тя ще дойде. Вече губеше надежда, че ще открие коя е. И не се интересуваше от никоя друга. Страхът, че повече няма да дойде, ставаше все по-силен.

Но тя идваше. И нощта отново ставаше шеметна. Беше винаги различна. Единствено уханието й на гардения остана. Когато разпозна аромата, започна да души около себе си, но скоро се убеди, че е напразно. Кожата й ухаеше, сякаш излизаше от самия цвят.

Така премина лятото. Беше лудо влюбен и не искаше повече да живее в незнание.

Тази вечер стоеше пред огледалото и довършваше грима си. Останаха само цветните звездички, които си залепваше по бузите. В този миг като мълния го проряза откритието. Прибра две звездички и вечерта ги занесе в стаята си. Сложи ги под възглавницата. Не знаеше кога ще дойде, но те ще я чакат там. След три нощи тя дойде и той в един удобен момент успя да залепи  двете звездички на тила й, малко под чертата на косата. Те бяха водоустойчиви и само човек можеше да ги свали. Надяваше се той да ги види преди това.

Целият ден беше под напрежение. Едва дочака вечерта, за да отиде в театъра. Смеси се с балерините, въртя ги около себе си, но нищо. На никоя нямаше звездичка. Влезе и при трите певици. Нищо. Обходи и другите млади момичета в програмата. И спря да търси.

Приключиха вечерното шоу. Той и младият му колега тръгнаха да се прибират. Младежът вървеше пред него. Свали голямата клоунска шапка и разтърси късите, но леко къдрави коси.

В този миг двете златни звездички блеснаха на врата му. Краката му се подкосиха и той се  облегна на стената. Младият клоун продължи пътя си и в един миг изчезна от погледа му. Опомни се и се упъти към гримьорната. Седна и остави сърцето и ума му да се успокоят.  Беше му направило впечатление, че никога не беше го виждал в други дрехи освен клоунските. Но нямаше право да задава въпроси. Беше кьосе. Отначало момичетата го закачаха, но той обясни, че има рядко хормонално заболяване и повече не се повдигна този въпрос. Спомни си, че понякога срещаше странен блясък в очите му, но го отдаваше на преклонението на младежа пред таланта му. Но как можеше една жена да е назначена за клоун? Е, да. Той беше чужденец. Не знаеше точно откъде, но нали и мениджърът бе чужденец. Даа, ще научи. Няма начин.

Теди се събуди с надеждата, че денят за разкриването на тайната е дошъл.

За Рена тези летни нощи бяха най-красивите от живота й. Знаеше, че нищо друго не може да очаква, но имаше една малка светлина дълбоко в душата й, която разпалваше  мечтите й.

Тази нощ беше сънувала прекрасен сън. Танцуваха двамата с Теди. Беше прекрасен танц. Той я гледаше в очите и тя чувстваше даже топлината на ръката му, която я държеше през кръста.

Сутринта весело пееше в банята и синът й, който вече ходеше, дойде да чука на вратата. Закусиха сред усмивки и песни. Излязоха навън и се прибраха за обяд. Майка й приготвяше обяда. Малкият, уморен от дългата разходка, беше заспал, а тя блажено се беше отпуснала на дивана с решението тази нощ да отиде при него.

Чу се звънецът на входната врата. Рена се изненада. По това време на деня нямаше кой да я търси. Отвори и видя огромен букет цветя, който закриваше лицето на неочаквания посетител.

Докато се опитваше да разбере кой е тайнственият непознат, букетът се отдръпна и тя видя любимото лице на Теди...