Е, както разбрахте, вече живеем при баба, че нашите в Люлин вдигнаха врява голяма. Какво пък толкова? Нали ще се женя. Щастието в живота сама ще намеря. Само че от два дни се чудя, така както си седя, дали любовта в живота, включва мирис на потни крака. Тъкмо се мая, от къде в бабината къща пила да намеря, а Бисер ми крещи: „Абе жена, няма ли да има вечеря?” Хм, аз до вчера с приятелки ходех в „Лагуна”, от къде такваз кулинарна култура. Какво като не съм готвачка голяма, ау, то и в хладилника нищичко няма. „Бабо, няма какво да се яде!” „Виж във фризера, има от вуйчо ти Данчо прасе.” „Булка, сложи и лук в бульона!” Някои май ще спим на балкона. Ох, тази свиня мирише на мърша, май ще го караме на пръжки и спържа.
„Мацка, ела да ми изтриеш гърба” – нима това са подробностите от любовта? От някъде да види мама, как разполага кат кметски наместник, ще се откаже от мене чрез държавен вестник. „ И да сложиш закуска по-сносна, че тая вечер ще бъда нощна.”
„Мило, ще ми купиш ли ягоди с дръжки?” ...