И кучето безмълвно ни наблюдаваше. Нина въртеше из ръцете си кожения повод.

- Отлично куче, но не му обръщат внимание, аз се грижа и за него, сутрин и вечер бягаме заедно, това поне ми е развлечението за сега. Довиждане, беше ми приятно.

И всяка вечер се отбиваха при мен.

Имам почивен след обяд, ще я поканя в къщи или на чашка кафе с Метакса в ''Медуза'', точно по средата на пътя към къщите ни е.

- Нина, утре след обяд почивам, искаш ли да идем в '' Медуза'', да пийнем по нещо за запознанството.

- Не, аз не пия и не ходя по барчета -  троснато отговори

- Нямам нищо задкулисно, просто така се прави при запознанство - упорствах

- Не, не пия и не обичам да ходя по барчета...- не отстъпваше и тя

- А искаш ли в неделя да излезем заедно из Атина, из Пирея

- О,много си напорист, но имам други планове - отсече тя

Отново ударих на камък.

В събота вечер Ваня ми напомни за книгите

- Разбира се, ще ти ги сменя, не се притеснявай, нали и без това слизам надолу, в 8 и 30 съм пред вас

Отново същите оплаквания, от бабата, от близките й, ангажираност ден и нощ. Добре,  четери седмици, не пет са, ти взимам книги, плащам по две евро, нищо не са 10 евро, но защо аз да съм безпричинно прекарания. Върша ти услуга, поне питай веднъж колко ти дължа, толкова седмици ми взимаш книги. Или с онази книга какво стана, колко ще ми коства ако я заплатя, не я открих...Няма.

              Бях решил да не вземам повече книги и да попитам мога ли да заменя едно заглавие с друго, в къщи имах толкова мои книги, прочетени и  защо да събират прахоляка.

Почуках плахо. Влязох и о, чудеса, о,небеса.... до библиотекарката седнала Нина. В ярко червена блуза, косата вдигната на руски кок, гримирана, камъчетата по обеците й лъщят, ослепителна усмивка, краката й преметнати в бял дълъг панталон. Е, изглежда като актрисата Нина Гогаева.

Поздравих.

- Госпожа Нина, каква изненада

- Петя, и аз съм изненадана, постоянно идвам тук на раздумка, но едва сега те виждам

- Аз вземах книги за една българка, казвам вземах, защото повече няма да вземам. Тя не е върнала една книга и ми е неудобно пред  госпожа библиотекарката, да казвам, че уж я търси и ще я върне.А, дали мога да върна друго заглавие, пак на български, имам няколко книги.

- Да може, ще попълните молба, заглавието на книгите и готово, добра идея. Други книги ще взимете  ли - ме попита

- Не, ако й се четат книги, да идва и си взима сама, сега само се оплаква, че била много ангажирана и нямала време за четене .

Библиотекарката  само се усмихна  ехидно.

- Нина, ако имате желание и нямате ангажименти, мога ли да ви поканя на разходка из Атина.

- Да може, но при едно условие, да не минаваме през Омония. О, те станаха две, и покрай така  наречената '' Руска църква''.

Разсмях се искрено

- О, страх те е от похотливи мъжки погледи ли

И двете се разсмяха гласно.

- Да вървим Петя, Жень тръгваме мила, до другата неделя

- Удачи - усмихна се  библиотекарката и ни помаха с ръка

''Мера-нихта'', беше от уютните кафе -барчета в квартала ни, избрахме него защото няма шумотевица и все едно сме си в свои води.

- Нина, оставям те ти да избереш какво да бъде, не се притеснявай, наскоро ремонтирах и препродадох една Хонда. Това ми е хоби, ефтино купи, ремонтирай, спечели ако можеш

Тя ме погледна несигурно ли, недоверчиво ли

- Момче - поръчах - По две фрапета, тортички, метакса, кокакола... Нина, метакса или водка, добреее, и две водки

-Но Петя - възропта тя 

- Не те подкупвам, просто ми е  приятно с теб, приятно и неангажиращо бих бих казал

Вдигнахме наздравица за нас самите, за кучето Лиза, за чудото Гърция с многото музеи, антики и съвременност.

- Знаеш ли Петя - започна Нина - С мъжа ми дойдохме тук по строителството на газопроводите, уж за година-две, а вече четвърта година, ето в Атина всичко е газифицирано. Имаме син Миша и дъщеричка Аня. Ние с мъжа ми Генадий Тимофеич , сме котреняци  московчани, знаеш ли къде е ВДНХ, аз живея около там, родния ми апартамент. А Генадий в пресечка на Проспект Мира. А знаеш ли къде е Малое и Большое кольцо, между тях са новите жилищни квартали, там ще са жилищата на децата ни. Генадий дойде сам като главен инженер за две години, дойдох и аз, продължиха контракта с още две, после от тук замина отново в Тюмен, доста далеч от Москва, но си заслужава финансово. Аз бече бях намерила тази работа, и вместо да замина за Москва или Тюмен, останах тук, имах работна виза.

Трудно е за сама жена, знаеш всеки те оглежда, подмята, и нали е лепнато това, че руснаците като общо, много пиели, много..., навсякъде има и различни хора. Излизам само в неделя, допаднахме си с Женя библиотекарката. Преди години и аз завърших Библиотекарски институт, книгознание, реставрация, после инженер газопреносни мрежи. А децата израснаха без нас, но благодарение на родителите ни станаха добри деца. Знаеш при нас е на почит да си хокеист или футболист  за момчетата, а за момичетата балерина или художествена гимнастика, знаят английски език като всички деца, музиканти...

Така се настроих, че мъжете  не ме интересуват. Започнах да се плаша от себе си, без нежност, без ласкава дума, дали не оскотях. Понякога се събличам гола пред огледалото, оглеждам се, всичко си е по мен, все още стегнато телосложение. Успокоява ме едно, че не гледам и не драскам по калеендара

закъсня ли ми цикъла, защо, от кога..

А ти имаш ли си някое момиче, жена тук, а семеен ли си, там в България.

- Не, нямам никоя, иначе ще работя ли на две места, преди работех и неделен ден по строежите. Кога и къде  да търся  момичета, аз и малко трудно се вписвам в разни компании, не ме гледай , че съм здрав и едър, но не съм скандалджия, не пуша, Е, пийвам си само за настроение и с повод. Пък и ме е страх, знаеш ли каква подвижна поликлиника ще срещна.

Нина ме изгледа въпросително и неразбиращо.

- Поликлиника ли, в смисъл какви болести носят, сега може би това е модерно. Не съм се отчуждил от хората, но ми е неприятно да ме мамят, да, да играят уж хитри, но елементарни номера. И аз уж дойдох за малко, а се застоях тук. Ремонтирах си къщата, доволен съм, че в Гърция има къде да се ходи и какво да се види. Винаги съм казвал, че има предимства топлото време и морето, и близостта до България, и манталитета ни е сроден, балкански..

              Въобще не сме усетили, че се е стъмнило.

- Нина, време е да те изпращам до вас, ако ти е приятно, пак може да намерим време за разходки.

Изпратих я до тях, пожелахме си приятна вечер и до утре.

Обичайното сутришно позвъняване от Ваня.

- Пешо, ще ми донесеш ли книгите, че...

- Ваня, скъпа, ще те разочаровам,  рускинята  не ми даде книги, докато не върнеш онази  книга или я платиш в троен размер.

- Да бе, как ли пък не, ще им плащам изтърканите книги. Карай, здраве да е,... ох, дъртата напъва нещо. Чао.

И защото се смятам за културен човек, мина без моя благословия за мамата, но пих една студена вода за 10 евро, пада ми се скъпата вода, понякога е и за акъл.

След няколко вечери Нина през смях ми съобщи

- Петя, вече знам къде живееш, Лиза ме заведе до вас. Лиза, добро куче, умницата ми, помириша бризентовите ти ръкавици и по миризмата потом  те откри.

Бяхме си разменили телефоните номера, обаждаше ми се когато излизаше на разходка с кучето, то се радваше, скачаше по мен, близваше  последователно ту моята длан, ту на Нина. А ние накратко разказвахме как е минал денят ни, в неделя къде можем да идем на разходка.

- Знаеш ли, утре е лаики пазарът в района, ше оставиш ли пътната врата отключена, искам да си купя някои неща, ако ги занеса в къщи после ще ми е трудно да ги изнеса. Ще те притесни ли, ако  изпереш женски дрехи и ги просниш да съхнат - неуверено попита тя една вечер

- Кода на ключалката е 5163, набираш и вратата щраква, после само дърпаш ръкохватката. А ти няма да надничаш как са простряни и да се смееш, че не са под конец и по цвят - хихиках

- Ааа, страх те е да сложиш мои боксерки и бикини, защото после трябва да купуваш детски гащички ли - смееше се и тя

Намерих торбите до вратата. Хайде в едната дамски аксесоари, даже и къси чорапки, а в другата хавлии и халати сини и бели, шарени калъфки ,чаршафи и пликове. Даа, в къщи защото нямам.

          Изпрах ги, изсъхнаха бързо.  Сгънах и прибрах всичко в една  от секциите в гардиероба.

следва....