Маг Навона, част 17

      Невена се събуди с особено чувство. Слънцето си играеше ласкаво с косите ù, а някаква птичка, като никой път, се беше разчуруликала навън. Красивата приказка продължаваше. С премрежен от задоволство поглед потърси Димитри, но от него нямаше и следа. Дрехите му също липсваха. Изведнъж в стаята притъмня и някаква предателска тишина започна да я обгръща. Къде ли е отишъл? Ах, да! Снощи говореше за среща с негов колега на пристанището... пари... С неясно предчувствие стана от леглото и се насочи право към скрина. Ей така, без никаква умисъл, но все пак да провери нещо. Бръкна в най-долното чекмедже, където държеше всичките си спестявания. Лачената лилава чантичка зееше празна. Нямаше спомени дали му е казвала, че и тя има скътани пари. А може и да му е казала. Нямаха тайни един от друг.  Бяха си казали всичко, а от снощи станаха и семейство...

     Кристалната топка, книгите и амулетите си бяха там, без да бъдат докоснати. Не можеше да бъде! Защо? Не изпита нищо. Абсолютно нищо. Гняв. Омраза. Не познаваше тези чувства. Само познатата червенина по лицето и усещането, че някой ú беше отрязал ръцете и краката едновременно. Дори сърцето не я заболя. Беше се превърнала в едно Голямо Нищо. Права излезе Ани. Колко пъти ù каза, да си открие банкова сметка, да не държи пари вкъщи. „Нищото” никога не беше влизала в банки. Винаги се е чудила кой ги прави - едни такива лъскави, с тъмни стъкла и за една нощ. Кого обслужваха, като все бяха празни. Не смееше да ги погледне, когато минаваше покрай тях. Имаше нещо враждебно в този лукс, който явно не беше предназначен за обикновени хора като нея.  Знаеше, че ако отиде да иска заем, никога нямаше да ú дадат. Затова предпочиташе парите да са ú винаги под ръка, в лилавата чантичка. Никой не бъркаше там и винаги се е чувствала сигурна. Господи, защо все на нея се случват такива гадости? Защо ли го е направил? Защо не е казал, че му трябват пари? Щеше да му услужи. А тя се взе чак за Клеопатра. И тези лилави лебеди, розови крави! И червен джип! Идиотка! До кога? Значи, не е била достатъчно красива за Него! Това ще да е било! Дали пък на челото ú не беше написано „серсем” или...

♥♥♥

     Не знаеше колко време е лежала на земята. Когато се свести, някой я буташе по рамото. Бабичката се беше надвесила над нея и нещо я питаше. Невена я погледна с каменно изражение на лицето и бавно се изправи.  Отиде до скрина с последна надежда и отново видя празната чантичка. Посегна машинално към телефона и набра някакъв номер. От другата страна се обади тревожния глас на майка ú. Невена се стресна и объркано затвори. Не, точно сега не искаше да говори с майка си.  Ани! Трябваше да се обади на Ани. Господи, тя не знаеше как да се свърже с Ани. Имената нищо не ú говореха. Ани! Дали наистина така се казваше приятелката ú?  Не разбра как е набрала номера ú. Не помнеше какво ú каза. Може би, че иска веднага да отиде при нея в Атина и да започне работа. Каква да е, но в Атина да е! Да! Да са си близко една до друга, за да си помагат. Не, не искала и ден да остане на този проклет остров. Ани обеща както винаги. Ани беше истинска приятелка. Щяла да провери. Невена да не бърза. Трябвало да е сигурно. Времената са тежки и сега трудно се намирало работа. Всеки си натискал парцалите - който където е. Заради кризата плащали  и по-малко.  Невена не искаше да чуе, камо ли да разбере. Ако нямало работа, щяла да спи при Ани за през нощта, а през деня пак щяла да се разхожда. Щяло да бъде както преди. Плачеше като дете и искаше за кой ли път да избяга от себе  си и от всички, и да започне отначало. Всъщност вече не беше сигурна, че ще се справи. Вече на никой и за нищо не вярваше. Всички лъжеха.  Но най-страшното беше, че тя започна да се съмнява и в себе си. Изглежда наистина ú е било писано да бъде неудачница! Добре! Нямаше сили повече да се бори срещу съдбата. Омръзна ú да я нараняват. Закле се, повече никога да не се влюбва, ако ще да е извънземен по хубост! Обеща си да забрави завинаги и тази неприятна история.  Поредната, която не беше за разказване пред хората и за която отново плати висока цена.

♣♣♣

     След един месец напусна острова.  Подари парфюма, малката черна рокля и елегантните си обувки на баба Елена. Нямаше нужда от болезнени спомени, а бабичката много им се зарадва. Отиде при Ани с последната си заплата и сак, пълен с камъни за щастие и късмет. Само майка ú щеше да я разбере.

♥♥♥