Казват, че животът е несправедлив и че съдбата е кучка. Но дали това е истина? Ще ви оставя сами да се убедите в това. Така, както се убеди главният герой на настоящата история. Този път това не е Мишо, въпреки че и той е част от случката. В центъра на събитията този път се оказва едно от аверчетата на Мишо, а именно - колоритният образ Коце Астиката. Ако преди това сте чували за него, то едва ли сте го запомнили с хубаво. За разлика от останалите батенца, Коце Астиката нямаше божествено напомпано тяло, изваяно благодарение на множество сложни комбинации от химически елементи, известни сред бодибилдърите още като "зоб". Коцето беше голямо, дебело момче с лоши хигиенични навици, състоящи се в отказа му да се къпе по-често от веднъж седмично. Много от вас ще се учудят, но все още има хора, които се срещат с вода и сапун само в неделя (или по празници). Коце Астиката беше един от тях. В резултат на това негово убеждение, че от честото къпане ще мухляса, от него се носеха всякакви човешки и най-вече нечовешки миризми, от които дори най-негнусливите хора получваха гърчове и изпадаха в болезнена агония. Коце Астиката беше като химическа бомба - ако си на дистанция, по-малка от 20 м от него, то неизменно ще се замислиш да си купиш противогаз или най-малкото да си сложиш щипка на носа. За батенцата това ВЕЧЕ не беше проблем, тъй като в резултат от честите им срещи с Коцето бяха загубили възможността да усещат всякаква миризма - всички рецептори за мирис си бяха отишли безвъзвратно. Но не така стоеше въпроса с хората, които го срещаха за първи път. Повечето от тях гледаха да се измъкнат от неговото зловонно влияние по най-бързия възможен начин - инстинктът за самосъхранение на човек е по-силен от каквото и да е, повярвайте ми. И все пак и Коце от време на време се уреждаше с мацки - все пак беше приятел на Мишо, няма как иначе. Всъщност, първопричината за успехите на Коцето с жените (доста редки трябва да отбележа) се коренеше в дебелия му... портфейл. Явно по някакъв начин златотърсачките успяваха да пренебрегнат погнусата от вида и най-вече миризмата на Астиката. И то само и само да се уредят с малко пиене на аванта. Но дори тези жени имаха някакво достойнство и за нещо повече трудно се навиваха и то само ако са изстинали и им е запушен носът. В противен случай просто си изповръщаха стомаха в мига, в който Коцето си сваляше дрехите.

Но стига съм ви занимавал с персоната и благоуханието на Коцето. Време е да се впуснем в същността на историята ни. А тя отново (о, чудо, не очаквахте, нали?) се развива в българския Содом, а именно - Студентски град. Една сутрин - сутрин е силно казано - 11 часа си е почти обед, както Мишо си пиеше кафето и пушеше сладко-сладко цигарка и разцъкваше Фейсбука, той откри нещо неочаквано, от което очите му щяха да изскочат. Беше получил покана за "Салфетка парти - 100 безплатни пакета салфетки" в една от чалготечниците в развратното студентско градче. Мишо се беше абонирал за абсолютно всички турбо-фолк заведения в Студентски - все пак трябваше да е в крак със събитията. Пък и не само това - поставете се на негово място - обожаваш чалга, а в т.нар. "кампус" има прекалено голямо количество от клубове, в които пускат твоята музика. Не е лесно да направиш избор. Затова той трябваше да се информира навреме кое ще е най-подходящото за тази вечер място за унищожаване на безмерни количества алкохол с неизвестен произход. След като видя поканата за събитието, Мишо падна на колене и започна да благодари на Господ за подаръка, който му беше направил. След няколко минути на благодарствени молитви и сълзи от радост, Майкъл успя да събере сили и стана на крака. Посегна към телефона и веднага набра номера на авера си Боро Танцьоро. Не му отне много време - беше му в номерата за бързо набиране, при това преди тези на родителите му. Единственият номер, който беше "с предимство" пред този на Боро, беше номера на Ориент 33 (по разбираеми причини). Борис естествено веднага се съгласи да посетят въпросното мероприятие и се зае да уведоми и останалите батенца за предстоящото напиване. Коце Астиката последен научи за плановете на Мишо и Боро. Но не смяташе да си губи времето. Хапна набързо няколко пържоли, половин хляб и 3 чинии с мусака - колкото да залъже глада, и се отправи към Мола (историята мълчи по въпроса кой от всичките). Трябваше му нова дреха - такова нещо като "Салфетка парти" се случваше твърде рядко и си беше нещо като празник. Стана му малко тъпо, че може би ще трябва да се изкъпе, а все пак не беше неделя. Но реши, че няма да се остави това да му помрачи деня, и по-важното - вечерта.

Коцето започна да се чуди какъв да бъде новият му тоалет за напиването. Риза ли да бъде, тениска ли, блуза ли? Трудно му беше да вземе решение. Най-накрая, след 1 час обикаляне по магазините в Мола (дами, един час пазаруване за мъжете е предостатъчно!) Коце Астиката се спря пред една витрина и ахна от удивление. Да, това беше - идеалното облекло за вечерта - плетен пуловер. Поне така Коцето щеше да се различава от Мишо, Боро и останалите млади алкохолици от компанията. Астиката си каза "Стига!" (всякаква прилика с реклама на кисело мляко за жени със запек е случайна). "Край на дискотечните ризи, вече пуловери ще нося" заяви гордо нашият герой и се оригна на мусака толкова силно, че за малко да повърне. Трите момичета, които минаваха покрай Коцето забързаха крачка и си запушиха носовете.