Магията
М А Г И Я Т А
Винаги съм го казвала, но може би ако го напиша - някой ще го запомни.
В това село има нещо вълшебно. Някаква магия ни кара да се завръщаме.
Някои пътуват с дни, за да стигнат. С малко повече късмет - някои с часове. В повечето случаи някои пътуват само с мислите си, но пак се завръщат.
МАГИЯТА НА БАЩИНОТО ОГНИЩЕ!
Ето ни тук отново.
”Кога дойде?”
Аз отговарям: ”Винаги съм тук, никога не съм си тръгвала.”
Къде е вълшебството? Дали е в падналите листа, в пътеките, където си тичал като малък; дали е в заскрежените стъкла сутрин, с очакването да видиш току-що запалена печка…?
Или е в прегръдката на близък човек. Този човек, чийто рожден ден си пропуснал, на чието „добро утро” не си успял да отговориш с бодър глас, чиято Нова година си честитил само по телефона или с имейл. Вглеждаш се в погледа му, искаш да наваксаш за определени часове всичко това, което се е случило, докато ти си бил толкова далече. Не намираш укор в погледа, ти сам се укоряваш. За тези моменти, които не можеш да замениш с нищо. За тази част от живота ти, която се описва само с ред „Бях на работа”.
Чест въпрос: „Хубаво ли е в чужбина?” И следващ – задължителен: ”Толкова ли е хубаво, че всички останахте там?”. Как да отговориш?...
И започваш пак да стягаш куфара. Любима книга , морени „Трепач” и как не - незаменимото ни славно българско сиренце. Опитваш се по някакъв начин да откраднеш от тази магия, да скъташ в раницата порции от тази любов. Тази любов, която после ни крепи, дава ни надежда за по-скорошно завръщане…
Желание, да отговориш на следващото „Кога ще тръгваш?” – Н И К О Г А!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Николова Все права защищены
