16.01.2010 г., 21:12 ч.

Магията 

  Проза » Други
835 0 3
1 мин за четене

М А Г И Я Т А

 

 

   Винаги съм го казвала, но може би ако го напиша - някой ще го запомни.

 

В това село има нещо вълшебно. Някаква магия ни кара да се завръщаме.

 

 Някои пътуват с дни, за да стигнат. С малко повече късмет - някои с часове. В повечето случаи някои пътуват само с мислите си, но пак се завръщат.

 

МАГИЯТА НА БАЩИНОТО ОГНИЩЕ!

 

Ето ни тук отново.

”Кога дойде?”

Аз отговарям: ”Винаги съм тук, никога не съм си тръгвала.”

Къде е вълшебството? Дали е в падналите листа, в пътеките, където си тичал като малък; дали е в заскрежените стъкла сутрин, с очакването да видиш току-що запалена печка…?

   Или е в прегръдката на близък човек. Този човек, чийто рожден ден си пропуснал, на чието „добро утро” не си успял да отговориш с бодър глас, чиято Нова година си честитил само по телефона или с имейл. Вглеждаш се в погледа му, искаш да наваксаш за определени часове всичко това, което се е случило, докато ти си бил толкова далече. Не намираш укор в погледа, ти сам се укоряваш. За тези моменти, които не можеш да замениш с нищо. За тази част от живота ти, която се описва само с ред „Бях на работа”.

 

Чест въпрос: „Хубаво ли е в чужбина?” И следващ – задължителен: ”Толкова ли е хубаво, че всички останахте там?”. Как да отговориш?...

 

 

И започваш пак да стягаш куфара. Любима книга , морени „Трепач” и как не - незаменимото ни славно българско сиренце. Опитваш се по някакъв начин да откраднеш от тази магия, да скъташ в раницата порции от тази любов. Тази любов, която после ни крепи, дава ни надежда за по-скорошно завръщане…

 

Желание, да отговориш на следващото „Кога ще тръгваш?” – Н И К О Г А!

© Веселка Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • До болка познато... и копнеж за "НИКОГА"...
    Поздравления!
  • "Винаги съм го казвала, но може би ако го напиша - някой ще го запомни... МАГИЯТА НА БАЩИНОТО ОГНИЩЕ!"
    "Не намираш укор в погледа, ти сам се укоряваш. За тези моменти, които не можеш да замениш с нищо. За тази част от живота ти, която се описва само с ред „Бях на работа”.
    И така ни минава живота...в стягане на куфари, в посрещане и изпращане...защото няма как, голяма част от живота се описва само с един ред... Хареса ми твоята "Магия"!!!



  • Кратко и силно!!!
    И тук си добра!!!
    Продължавай да пишеш!!!
Предложения
: ??:??