Глава 4 Саможертви
Мьонг-у изпита шок от неочакваната целувка на принца, но не помръдна, нито се опита да го отблъсне. И не защото това особено му харесваше... но принципно принцът беше господарят на Мьонг-у и в момента психически беше изнервен заради утрешната сватба и сигурно искаше да си го изкара някъде, пък Мьонг-у не искаше да го ядосва допълнително... а също така и магьосникът беше уморен от битката с мечовете и видението и затова нямаше сили да се занимава...
Или поне така му се искаше да си мисли.
Или да са такива причините, поради които позволи на принца да продължи да го целува, докато не се насити.
Само че целувката на трая дълго, принцът рязко и с паника се дръпна и зяпна съветника си в очите.
-Какво, по дяволите, правиш, мамка му?! – развика се принцът.
-Нищо не съм направил – изтъкна Мьонг-у уморено и си наложи да игнорира бързите удари на сърцето си. Но нормално, ако така изненадващо те целуне принцът беше напълно нормално... Мьонг-у тръсна глава.
-Шибано ми говореше... ...