Зяпах отегчено някакви проспекти за тенис кортове, нерде изложбена галерия, нерде обзавеждане за тенис кортове. Какво ли е намислил собственикът, кир Димитрий Лазарос, та секретарканта на мен закарфичи проспектите...
Машинално посягах към фрапето, смуквай през сламка студената течност, ох Зорба, ти отново си в рая. Как се бях издигнал и аз не разбрах, може би защото крадях и лъжех, или обратното беше по-вярно. Не ламтях за чуждото, насмешливо слушах разсъжденията на някои, започващи от печалбата, да ама докато стигнеш до нея, .
Почука се на вратата на офиса ми, така бях кръстил стаичката си с климатик, малко прозорче, мебели и компютър с плосък екран, така е, по-рано на това нещо му казваха канцелария, а сега офис.
- Да - любезно отговорих на почукването
В рамката на вратата застана обикновен млад човек, с неопределен стил на обличане, но явно притеснен от нещо.
- Търся кирио Петро,... собственика кирио Петро - запелтечи той
- Петро съм аз - засмях се - Но собственика е кир Димитрий Лазарос, заповядайте. Аз с какво мога да ви помогна.
- Наскоро е имало изложба на господин Коканияс от Лос Анджелис, с много ласкави отзиви за организацията, презентацията. Насочиха ме към кирио Петро - на един дъх изрече той
- А вие сте - попитах
- Манолис Стефанакис от Тесалоники, Солун де,... по-точно от Ксанти, но живея с родителите си в Солун. Художник съм, завърших тук в Атина, специализация в Рим, участие в общи изложби, но реших да организирам самостоятелна. Насочиха ме към вас.
- То добре, но на 100 % не ги решавам аз тези работа, кириос Лазарос има тежката дума, но ще ви помогна. Щом сте от Северна Гърция, значи сте наполовина българин. Аз съм българин от южна България, само една измислена граница ни дели. Давай, разказвай за темата на картините, брой, приблизително най-големи, най- малки размери, рамки, времетраене на изложбата, и после ще ви представя на господин Лазарос. Елинико кафе или фрапе предпочитате...
Творецът се отпусна и представи идеите по картините.
- Значи можем да ги наречем '' Магията на хора и народни носии''., нали това изразяват
Той се засмя приятелски
- Много подходящо име, не бях се досетил.
Представих го на шефа, нали за това е шеф, ние предлагаме, той одобрява или не..
Хареса му идеята за нещо истинско и от позабравения бит и култура.
Оформиха формалностите и след 2-3 дни запристигаха микробуси с картините и работници.
Нещо ме парна под лъжичката, ако има такъв човешки орган де,Измислих го.
Всеки ден на път за в къщи минавах покрай една от танцовите школи на госпожа Галена Великова, ще я попитам за моята идея, дали може да помогне и одобрява да има танцов състав с хора и ръченици, все пак бита на българи и гърци е подобен, народната музика и танци също.
- Добър ден - поздравих учтиво служителката - Търся госпожа Великова
- Съжалявам, няма я - дежурния отговор
- Но, все пак по личен въпрос
- Тя познава ли ви
- Важното е, че аз я познавам, тя ежедневно толкова много хора среща и не е длъжна да познава всички - малко по-натъртено казах
- Съжалявам в чужбина е. След две седмици вероятно ще се върне
Лаконичния й отговор ме хвърли в аут. Извиних се най-учтиво. Дали да ида до друга от танцовите й школи,... е не вярвам тази госпожа пък да лъже.
Ще се обадя на Митака, той свири в самодеен състав, и когато правеха танцова трупа ме покани на прослушване, а аз се изложих
- Много сте симпатична, бях казал тогава на хореографката Евдокия, остава и да сте свободна и да ви поканя на среща, и вие да се съгласите
Тя ме изгледа апатично и безизразно ми каза
- Вие на прослушване ли сте дошли или за свалка. Тук сме на кастинг, иначе затворете вратата отвън
Тропнах тогава ''Дайчовото'', ''Елено моме '' с маратонки, някаква имитация на ръченица. Евдокия ли се смили над мен, или нямаше мъже танцьори. Бях редовен на репетициите, даже въодушевено подскачах, когато се хвана до нея на хорото или като партньори в танцови фигури. Тогава и тя беше усмихната до неузнаваемост. Мислех си, че е заради мен, а то всички танцьори трябвало да бъдат усмихнати. Каних я на кафе, на разходка из Атина в неделния ден, очевидно се харесвахме.
Но вместо да говорим за нас си, за нежност и любов, ние се отплесвахме по неангажиращи теми.
Използвах намалението веднъж, притиснах я и я зацелувах. Отвърна ми вяло.
- Много си смел или и ти си като всички мъже...
От заглеждане къде е номера на Митака, без малко да прегърна едно дърво, и да предизвикам смях у три момичета след мен, радостно коментиращи нещо
- Абе Митак, абе играете ли ги още тези танци. Евдокия, сигурно ми се сърди, че напуснах трупата ей така безпричинно...Ще можеш ли да се свържеш с нея, този път не е за свалка
- Имаш късмет, вече сме в наша зала и тя винаги след 17 часа е там, репетициите започват от 18 и 30, знаеш я залата, но със СМС ще ти пратя локацията.
Намерих адреса, позвъних, отвори ми Евдокия
- Ти - учуди се тя - Този път да играем ли си дошъл или да ме сваляш
- И двете, но оставям ти да избереш приоритетното
Разказах й всички перипетии до тук, идеята ми за изложбата, подчертах, че не съм сигурен за заплащане, но коктеил ще има.
Тя ме изслуша, изгледа ме с приемрежени очи. Облизах за всеки случай устните си.
- Интересна идея, заинтригува ме - прошепна тихичко
Мълчах и само я наблюдавах, а можеше да вметна като не разбрал ' Кое те заинтригува аз или идеята'
- Колко време имаме за репетиция - попита сериозно
- Около 10 дни, художнокът смята да я открие в съботен ден, щял да има гости от Солун и Ксанти
- А ще можем ли да направим репетиция на място поне веднъж
- Разбира се, аз отговарям за ключовете на галерията и техническата част.
- Казваш хоро,...народни носии,...магия. Имаме късмет, новите ни костюми са тук, ще играем с тях.
Надойдоха и танцьори, музиканти, Евдокя им сподели, заръкопляскаха, някои удариха и кръст.
Кетърингът бе готов. Гостите запристигаха. Издокарани госпожи, намахани господа. Не съм забелязал телевизионен екип, кога пристигнал и снимаха в общ план отвън.
Пред входа спря голям черен автомобил, шофьорът пъргаво искочи, отвори вратата, Излезе жена около 50те години , огледа дружелюбно наоколо. От другата врата, солиден мъж в костюм, вратовръзка, даваше тихичко указания на шофьора.
- Мама и татко - развълнувано изрече стоящия до мен Маноли - Татко е Димархос на Тесалоники, а мама Президент на частна фондация...Отивам да ги посрещна и приветствам.
След тях спряха още три големи черни автомобила, няколко джипа.
Лента, цветя, микрофон...
Кратко слово на кир Стефанакис-баща, ръкопляскания. От кирия Стефаниду -майка.,също.
Ножицата сряза панделката, подадоха парчето на Маноли. Овации, ръкоп;ляскания.
Гостите заразглеждаха платната, коментираха тихичко, одобрително поклащаха глави.
Кетъринг-момичетата сновяха между тях с таблички с чаши изстудено бяло вино,,,
Изведнъж осветлението изгасна. Сумрак и пълна тишина...
Митака разтягаше акордеона, прожектор го освети. Беше като мини орган, клавишите и корпуса седефено присвяткаха, пръстите му неуморно се движеха.
Шест жени с дружното '' Ихуу'' излезнаха напред със стъпки на хоро, хванати за коланите на народните си носии. Лампи, прожектори светнаха ослепително. Шевиците по носиите им присвятката като златни.
Лицата им грееха в усмивка , под забрадките закичено червено цвете.
След минута-две излезнаха шест мъже с черни калпаци, закичени със зелен здравец.
А музиката свиреше с все сила, тъпанът отчетливо броеше такта, танцьорите подскачаха неуморно.
Публиката се включи с пляскане с ръце в такта, присвяткаха фотоапарати, мобилни.
Две ТВ камери запечатваха събитието.
Двама танцьори, мъж и жена, пресъздаваха танцово '' Самодивско либе''...Посетителите ги аплодираха. Поседваха ръченици, други обработени народни хора.
Акордеонът изсвири заключителните акорди. Нестихващи възгласи, снимки с танцьорите пред картините. Еуфория.
След първия танц Евдокия, както бе в народна носия, дойде при мем
- Петьо, харесва ли ти... дано целият ми спектакъл бъде успешен...
Хвана ме с трепереща ръка, сякаш за кураж, шипна ме по бузката с другата, целуна два пръста и ги долепи на щипнатото. Краката ми се подкосиха.
Евдокия използва настъпилата суматоха по снимки, приближи се до мен, хвана двете ми ръце приятелски, погледна ме с благодарност.
- Ако съм очаквала, че ще се хареса на посетителите. Петьо, Петьо тии...
- Зашеметяващо - едва успях да промълвя.- Важното е, че им се хареса,... ти си талант госпожице
Дойде някакъв господин
- Петро, нали, кир Петро, Димархос Стефанакис иска да идете при него
- Евдокия, хайде да вървим, може би това е твоят шанс
- Но Петьо, казаха само ти - прошепна тя
- Да, но кой осъществи идеята ми, хайде, чакат ни...
И хванати за ръце си проправяхме път.
Манолис сияещ, горда майка, щастлив баща, приветливо усмихната техни близки, роднини.
- Браво, вълнуваща презентация - ни приветства майката
- Поздравления, все едно че бяхме из Холивуд, така се радвам - поздрави баща му
- Кирия, кириос Димархос, заслугата е на тази госпожица, тя е хореограф и постановчик, моя бе само идеята съгласувана с Маноли... Но заслугата изцяло е на Евдокия...
Майка му направи крачка напред, прегърна я майчински, потупваше и галеше гърба й
- Поздравлемиия госпожице - и кириос Стефанакис я сграбчи в обятията си - Браво, завладяни сме от показаното, нещо по-различно.
Безмълвно се измъкнах докато фотографите снимаха, кореспонденти взимаха блиц-интервюта.
Изглежда в късните емисии някои телевизии са излъчили репортаж за събитието, защото изведнъж интересът към изложбата не стихваше.
- Знаеш ли Петро - ми сподели Маноли - Добих самоувереност, нужни са не само родители, но и добри приятели. Родителите ми щяха да организират откриването, но по техен си начин и стил.
Казах им, нека се пробвам сам, ако не успея, тогава ще търся помощта ви. Успях с ваша помощ. Какво мога да направя за теб, за онова момиче, за ансамбъла...
- Е, кир Маноли - усмихнах се - За мен специално нищо, доволен съм, че успяхме и се хареса на всички. Може ли на закриването на изложбата да направим подобен концерт. И малко ми е неудобно, дали ще можеш да отделиш накакъв скромен хонорар за самодейците, ей така за стимул. А дали ще може да се уреди чрез фондацията на майка ти, или с помощта на баща ти, да излъчат някакъв репортаж или спектакъл на самодейната трупа, да помогнем на Евдикия да намери по-добра работа
Маноли ме погледна, кимна разбиращо, усмихна се.
- Даа, хонорар от 100 евро на човек на концерт, достатъчно ли ще бъде. Ще настоявам пред родителите си, а имам и състудент работещ в Телевизията, надявам се няма да ми откаже.
Въздъхнах облекчено и се заех с ежедневните си задачи. Звънна мобилният ми.
- Петьо, не знам как да ти се отблагодаря - задъхано говореше Евдокия - И аз и състава като цяло...
Искаш ли да се.,,
- Не, не искам - сериозно казах - Не го направих за да те впечатля или спечеля, а за изкуството и един вид признание за труда ви в репетициите
Последва кратко мълчание.
- Евдокия,...Евдокия, на линия ли си
- Да, слушам те, Петьо...Знаеш ли, че...
Прекъснах я отново малко ядосано
- Не знам, но ти трябва да знаеш, че на закриването на изложбата ще имате отново изява, репетирайте... За двете прояви Маноли ще ви даде хонорар по 100 евро на човек за концерт, ... обеща да ви уреди презентация в Телевизия,... а за теб ще потърси по-подходяща работа
- Слушай сега ти и не ме прекъсвай - гневно ми изкрещя в мобилния - Харесваш ми и не знам защо се държах така. Не ме интересуват пари, интервюта, нова работа,..интересуваш ме ти.
А сега отвори проклетата врата да видя в коя стая ми се криеш.
Скочих като опарен, отворих вратата...Тя. Госпожица Евдокия Георгиева.
© Petar stoyanov Все права защищены
Радвам се, че ви е харесало. Беше по истински случай, първоначално озаглавено '' Картини от една изложба '', но после наблегнах на магията на фолклора.