5 сент. 2009 г., 00:36

"Махай се!" и след това 

  Проза
961 0 0
1 мин за четене
Грижливо сложи табелката на стъклото, излезе отвън и за последен път прочете надписа:
„И...
когато ме няма,
тук съм!
Тук съм!...”
Усмихна се едва-едва, някак криво и неествено – лицето не бе свикнало да ползва точно тези мускули. Сложи катинара и обувките му затракаха по мрачната улица, оставяйки табелката да избледнява зад стъклото. Някъде над обувките, в мозъка му се бе загнездила една... мисъл. Хм, странно. Опита се да я изтика навън, а тя сякаш му крещеше: "Дали изобщо някой ще прочете?”. Последва я втора мисъл: "Какво значение има това?" И трета: "Защо написа табелката? За да убедиш себе си или другите?".
Рояк от мисли го нападна вътрешно... направо се изливаха в черепната му кутия. Вътрешен мислоизлив? И то с каква злоба... женска злоба! Не е чудно, че „мисъл” е в женски род...
Той разтърси поривисто глава, мислите паднаха от къдриците му, той внимателно ги стъпка една по една и продължи по улицата. Остатъците от смазани мисли се покатериха от подметката по обувката, по крака му ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алиса Все права защищены

Предложения
: ??:??