МАЙЧИНА ОБИЧ
Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
В едно малко селце се роди едно момченце. То живееше с майка си в една стаичка, построена от измазан с кал плет. Всяка вечер майката приспиваше детенцето с песен: „ Расти, мое малко момченце, расти, порасти! Може мама да не е царкиня и ти, сине, да не си царски син, но ще заживеем царски, когато пораснеш! Расти, мое малко момченце, расти, порасти!”
И така ден след ден момченцето растеше и го приеха в детската градина.
С трепет отиде майката да прибере детето след първия ден, в който бяха разделени. А момчето още щом я видя започна жално да плаче: „Мамичко, мамичко, а те… те… подиграват ми се, че съм беден!” Вдигна жената сина си върху шкафчето за дрешките и го настани да седне така, че очите им да се срещат и с най-сериозния си тон каза: „Сине, ти вече си голям! Време е за първият и най-важен урок в живота ти. Добре запомни: Да си беден е лошо! Да си богат е хубаво! На бедния всички се присмиват! На богатия всички ...