МАЙЧИНА ОБИЧ

В едно малко селце се роди едно момченце. То живееше с майка си в една стаичка, построена от измазан с кал плет. Всяка вечер майката приспиваше детенцето с песен: „ Расти, мое малко момченце, расти, порасти! Може мама да не е царкиня и ти, сине, да не си царски син, но ще заживеем царски, когато пораснеш! Расти, мое малко момченце, расти, порасти!”

            И така ден след ден момченцето растеше и го приеха в детската градина.

 С трепет отиде майката да прибере детето след първия ден, в който бяха разделени. А момчето още щом я видя започна жално да плаче: „Мамичко, мамичко, а те… те… подиграват ми се, че съм беден!” Вдигна жената сина си върху шкафчето за дрешките и го настани да седне така, че очите им да се срещат и с най-сериозния си тон каза: „Сине, ти вече си голям! Време е за първият и най-важен урок в живота ти. Добре запомни: Да си беден е лошо! Да си богат е хубаво! На бедния всички се присмиват! На богатия всички се покланят! Запомни ли?” „Да, мамичко! Да си беден е лошо! Да си богат е хубаво!” Усмихна се жената и прегърна момчето. А то с ококорени очи дълго повтаря на ум първия си житейски урок.

            Изминаха няколко години. С ризка и панталон втора употреба детето прекрачи прага на родното училище. Още след няколко дни то дотича  у дома разплакано: „Мамичко, мамичко, а учителката каза, че може би някой ден ще стана по-умен. Мамо, аз не съм ли умен?” Въздъхна майката: „Ех, миличък, наистина има какво още да се желае … Но… аз всичко ще оправя, не се тревожи!”

 Цяла нощ майката прави някакви тайнства в малката стаичка край печката и когато изкукурига първия петел събудила сина си.

 „Синко, – каза тя – приготвих нещо много специално. То ще ни помогне да стигнем до мечтата ни – охолен живот, власт и слава. Трябва да го пазиш.” Отвори свитата си длан и в нея момчето видя едно прозрачно топченце, голямо колкото грахово зърно. Взе го и го вдигна към светлината на изгряващото слънце. Като сърце в средата на топчето имаше  мъничка книжка. „Стисни го с два пръста!”- заповяда жената и момчето се подчини веднага. В същия миг по кожата му плъзнаха тръпки – ту изгарящи, ту вледеняващи, а след още един миг всичко си беше същото. Засмя се майката със задоволство и поднесе пред лицето на сина си нащърбеното огледало. Момчето отстъпи назад – от огледалото го гледаше собственото му лице, но някак бледо и издължено. Нямаше и следа от кръглите и загорели бузи, а очите бяха леко притворени и дълбоки.  „ К…к...как-во направи с мене, мамичко?” заекна момчето. „Как какво – от селянин те превърнах в интелигент! – засмя се жената – Докато си в този образ ще запомняш всяка прочетена дума от учебниците и ще бъдеш най-умния в училище! Но само когато искаш – ако отново стиснеш топчето, магията ще изчезне.” Момчето стисна топчето и пак си стана обикновено селско момче. „Благодаря ти, мамичко!” - заподскача от радост детето.

  Както се нижеха дните един след друг, така се нижеха и шестиците, но забеляза жената, че синът и е умислен. Приседна веднъж до него, а той я попита: „Мамичко, какво е това тънкото гласче, което ми казва: „Бъди такъв, какъвто си! Бъди такъв какъвто си!”?” Майката хвана наведената брадичка на момчето и я вдигна нагоре докато очите им се срещнаха:” Запомни, синко, това е дяволски глас. Той иска да ни попречи да достигнем богатството си! Подтискай го! Чуеш ли го, веднага на глас започни да повтаряш урока, на който те научих и той ще си отиде!” Успокои се детето и с възхита продума: „Ах, колко си мъдра, майчице!”

   Момчето изпълни съвета, и наистина, гласчето ставаше все по-слабо и се обаждаше все по-рядко.

  Един ден то се прибра натъжено: „Мамичко, момичетата не ме харесват!” Майката се засмя, а на сутринта му подари ново топче, в чийто център туптеше едно малко сърчице. Като по чудо още същия ден едно момиче седна на неговия чин и му се усмихна мило.

  След седмица момчето пак се прибра тъжно: „Мамичко, мамичко… другите момчета ми се присмиват, че съм страхливец!” И хоп- сутринта получи ново топче с лъвче в средата.

            И така, за всяка трудна ситуация момчето получаваше топче и като истински виртуоз сменяше както лицето, така и качествата си.

 И неусетно момчето се превърна в млад мъж. Направи първите стъпки към заветната си мечта – богатството и с помощта на майчините съвети към него бавно, но сигурно потече реката на парите. Смениха плетената стаичка с луксозна къща, трапезата им беше отрупана с вкусни и екзотични храни, купуваха каквото пожелаят и дори наеха слуги. Майката беше на върха на щастието си, но сина все по-често се замисляше. Един ден я попита:” Мамичко, можеш ли да ми направиш топче, с което да затворя устата на клюкарите, че още нямам жена?”. „Не! – тросна се майката – Че защо ти е жена? Я виж колко хубаво си живеем двамата! Ще дойде някаква никаквица тука и ще ни харчи паричките!” Младият мъж поклати глава: ”Както винаги и този път си права, но клюките не ме оставят на мира. Трябва все пак да взема някоя, че да им затворя и този път устите!” Замисли се майката сериозно. Дълго мълча и накрая отсече: ”Така да бъде! Но само ако е богата и от сой!” Рязко се изправи и излезе.

 Неохотно се зае със задачата младежът, но нали беше свикнал да разчита само на топчетата, та все не успяваше да склони което и да е богато момиче да стане негова жена. Един ден отчаянието го превзе и той тъжно се разхождаше по брега на реката. Мислеше, мислеше, но нищо не можеше да измисли, защото всички умни мисли бяха затворени в топчето с книжката. Толкова беше тъжен, че дори не се досети за това.

 Изведнъж забеляза как на един прогнил пън седи момиче. То беше свито, обгърнало с ръце коленете си и подпряло брадичка на тях. „Горката! Прилича на мокро коте, изхвърлено от буйната река!” – си помисли младежа и някаква струна завибрира в него. Едно забравено тънко гласче му шепнеше нещо, но беше толкова тихо, че не можеше да долови думите. Стана му жал и доближи до пъна. Тя вдигна очи и … той потъна в тях. Светът изчезна! Хиляди слънца закръжиха наоколо и хиляди арфи зазвучаха…

   „Ти да не си полудял!”- ядосано попита майка му, когато и съобщи, че си е избрал жена.

„Да! Точно така – полудял съм и няма да се откажа!”- отсече младежът и затръшна вратата след себе си.

  На следващата сутрин майка му го чакаше в трапезарията за закуска. Щом го видя се спусна към него и го прегърна. С най-топлия си глас каза:” Сине мой, целия си живот съм отдала на теб, на твоето щастие. Няма да се сърдя. Щом искаш ожени се за това момиче. В знак на любовта си към теб искам да ти подаря това топче – стисни го всеки път когато се скарате и то ще ви помогне да се сдобрите.” Със сълзи на очи синът прегърна майка си: „Мамичко, мамичко, знаех си, че си добра и мъдра. Благодаря ти!”

 И тъй като не познаваше сърцето на майка си, младежът нямаше как да се досети, че тя е вложила точно обратна магия. Магия, която да разруши любовта им.

  Като младоженци те почти не се караха, но с времето мъжът все по-често използваше „помирителното” топче. В средата му имаше роза с дръжка. Дръжката беше осеяна с бодли, а цветът и бе от разноцветни листчета. Всъщност те бяха направени от банкноти. Колкото по-често ползваше топчето, толкова повече бодли се изпречваха между него и съпругата му, а в същото време толкова повече привличаше към себе си жена с пари.

 Дълго продължи агонията, но накрая магията победи. Развод, а месец след развода нова сватба. Майката и синът бяха щастливи. Богатството им щеше да се умножи. Само че сметките им излязоха криви. Оказа се, че са сменили мокрото коте с хитра лисичка. Новата булка поназнайваше това онова за магийките и успя да оплете и двамата в мрежите си. Докато майката и сина мислеха, че източват нейните пари, тя измъкна под носовете им тяхното златото. С него купи къщи и коли на децата си, осигури си спокойни старинки и когато нямаше какво повече да вземе просто си тръгна.

  Майка и син бяха шокирани. Бизнесът им си вървеше и парите все още течаха към тях. Богатството им беше претърпяло лека загуба, но реномето… Ах! Всички хора от селцето се смееха и забавляваха. Бабите си шушукаха по пейките: „Хитрата сврака, с двата крака…”, мъжете в кръчмата се смееха:”Изгони питомното да гони дивото”.                            Където се бяха събрали по двама, по трима все това коментираха:”От трън на глог, че е по-висок”, „От два стола на земята”… а между думите все се чуваше хихикане.

  Майката и сина не смееха носовете да си покажат на вън.

„Мамичко, не можеш ли да направиш нещо?” питаше сина, а майката със сведен поглед поклащаше отрицателно глава. „Нали богатството трябваше да ни осигури уважение, власт и слава?” упорстваше сина, а майката без да вдига очи пак клатеше глава.    Въртеше се по цяла нощ сина в леглото си. Задрямаше ли, привиждаше му се как пипала на октопод се увиват около него.Скачаше и се хващаше за гърлото, а сърцето му биеше лудо.

  Майка му все казваше, че като всяко чудо, след три дни ще спрат да ги одумват, но не спираха. Седмиците се нижеха, а хората дори и вицове измислиха.

  Една нощ, почти на разсъмване, мъжът в просъница чу тих глас:”Иди при врачката! Иди при врачката!”. Сепна се и седна в леглото. „Ами да, – помисли си радостно – как не съм се сетил до сега?”

 Когато майка му разбра за къде се стяга, започна да се противи – първо го разубеждаваше, после го заплашваше, накрая го умоляваше, но всичко беше напразно. Щом вратата след сина и се затвори тя се тръшна на земята и горко заплака: „Защо, Боже, така ме наказваш, единия ден да загубя златото си, а на другия ден да загубя златната си мина?”

 Щом излезе мъжът се качи в джипа си и потегли. Но не към селската врачка. Искаше да отиде далеч – там, където не бяха чули историята му и не го познаваха. Пътува дълго, но не разбра, защото беше залисан в мисли и чувства.

 Врачката го прие веднага. Беше стара жена, с лице набраздено с бръчки, но очи живи и искрящи. Той седна на стола срещу нея и понечи да каже нещо, но тя му направи знак да мълчи. Очите и като пипала се впиваха в неговите и ровеха в душата му. След дълга пауза тя проговори с дрезгав глас: ”Търся, нещастнико, търся и нищо не намирам в душата ти. Здравата си загазил! Къде е първата ти победа от детството, когато си ступал този, който ти се подиграва? Къде е първото тържество на духа, когато си изпял първата си песен? Къде е първата победа над страха, когато си излязъл в тъмното сам? Къде е първият ти срам от провал, когато си получил първата двойка? Къде е юношеството ти със залитанията ту във влюбен полет, ту в потъване към дъното? Къде е младостта ти? КЪДЕ?”

 Мъжът бавно бръкна в джоба си и с трепереща ръка остави всички топчета на кадифената покривка. Врачката подскочи рязко и столът зад нея се събори с трясък. „Господи, - простена тя – бъди милостив! Кой, за Бога, ти причини това?” Мъжът плахо размърда устни, но с рязък жест старицата го накара да млъкне.Сега тази суха и стара жена му се стори тежка като градоносен облак. „Прибери тези дяволски очи от масата ми! – заповяда тя с леден глас и все така студено продължи: – За теб има два пътя. Първият е да продължиш живота си както до сега. Вторият е да изхвърлиш всички топчета в най-дълбокия океан и да започнеш живота си отначало!” Мъжът възрази: „Но аз вече съм на 50 години! Как да започна отначало?” Жената му обърна гръб и каза тихо: ”Върви си и нека Бог бъде с теб!”

 Съкрушен мъжът излезе отвън. Лек ветрец поклащаше тревичките в двора. Бавно се отправи към джипа. Тежко седна зад волана. Постоя така само за миг. Усмихна се, завъртя ключа и потегли.