Селото бе прогърмяло от страшна новина. Лудата Анастасия се запалила и изгорила и къщата и себе си. Не бе за вярване! Всички само за това говореха. Все пак сега се връщаха от нейното погребение. Нагостиха се бабите с жито и други вкусотии, които раздадоха за Бог да прости. Малцина знаеха истината за нейната лудост и само предположения имаше. Някои викаха, че е от рождение, а други - задето не можела да има деца. Но да се самоубие заради това, че е бездетна? Не им се вярваше много на хората това. Че животът бе толкова ценен. И щом Господ не ù дава деца, то тогава - ще живее живота без деца, понеже това не го прави по неценен. Така говореха дъртите селянки. Те всъщност не знаеха дали въобще е можела или не са има деца, нито пък дали заради това е решила да отнеме живота си, но предполагаха, понеже тази причина им се виждаше най-достоверна, тъй като семейството нямаха деца.
Анастасия и мъжа й бяха дошли в това село от преди няколко месеца. Двадесет и пет годишна жена, хубава, но станала т ...